"Не виждам възможност българската въглищна индустрия да работи след 2030 г. – просто по пазарни причини, не защото ще я затворим административно. Проблемът е, че ние живяхме в някакво отрицание на тази реалност през последните 25 години“. Това коментира в „Защо, господин министър“ по bTV министърът на околната среда и водите Юлиян Попов.
По думите му декарбонизацията на сектора се провежда и налага и от страна на самия бизнес. Министърът посочи, че в България има фирма, която прави революция в карго въздушния трафик с перспектива да го декарбонизира.
Относно отлагането на глобите за влизането на стари автомобили в центъра на София, той посочи, че всяка една подобна сложна система се въвежда на стъпки.
„Винаги има нещо, което не работи, или има нужда от период, в който хората да свикнат и не би трябвало да бъдат глобявани“, коментира министър Попов.
„Тази забрана няма да реши проблемът с въздуха в столицата, но ще допринесе малко. Проблемът във въздуха както в София, така и в другите градове е комплексен. Основният фактор е отоплението на твърди горива“, заяви той.
Юлиян Попов посочи, че подкрепя идеята да има 500 лева допълнителен данък за коли втора употреба.
„Българският автомобилен парк е много остарял, несигурен и замърсяващ и ние сме се превърнали в бунището на старите автомобили на ЕС. Това не е нормално“, отбеляза министърът.
"В България до момента тази година няма град, който да е превишил допустимите норми спрямо европейските стандарти. Преди време страната ни беше в наказателна процедура, дори имаше и дело срещу нас, което спечелихме", посочи Юлиян Попов. Той съобщи, че населените места с най-мръсен въздух у нас са Никопол, един квартал на Пловдив и Русе.
Той каза, че се разбира много добре с колегите си в кабинета, но няма политически гръб.
„Събрали сме се, за да свършим колкото се може по-бързо колкото се може по-смислена работа. А има много неща, които са забавени в тази страна по най-различни причини“, заяви още той. Министърът коментира и думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че сглобката е паянтова, като посочи, че за него тя е по-скоро динамична.
„В някои региони като Родопите домакинствата, които оставаха без ток някога, бяха много, сега са много малко. Промяната на електроразпределителната мрежа, ремонтите, водят до намаляване на тези случаи. Винаги, когато има голям сняг, той не може да бъде изчистен веднага“.
„Според мен държавата беше добре подготвена, а ситуацията беше екстремна. Комбинацията беше от няколко фактора – много тежък и мокър сняг, който се изсипа много бързо, имаше безпрецедентен силен вятър в ниските части на страната, което доведе до големи преспи. Такива екстремни комбинации ще наблюдаваме вероятно все по-често“, обясни още той.
„Подготвяме се стратегически, въпросът е дали се готвим и практически. Във Франция, когато се строи път, се прави със сценарий за вдигане на глобалната температура с 4 градуса. Вдигането на глобалната температура с 4 градуса не означава, че ще бъде с 4 градуса по-топло, а означава, че ще има много повече екстремни явления – много повече горещи дни и много по-големи наводнения“, обясни министър Попов.
Той призна, че не сме подготвени за тези екстремни явления.
„Нашата инфраструктура не е адекватна на българския климат такъв, какъвто е. Още по-малко е адекватна на климата, какъвто очакваме да стане.
Приготвяме се, имаме няколко стратегии, които се реализират – за управление на речните басейни, за превенция от наводнения, за климатична адаптация.
Това са национални стратегии, които бавно се реализират. Тези неща се развиват, но според мен трябва да ги ускорим“, посочи министър Попов.
ФрогНюз
