"Такъв тип аргументация показва не просто неразбиране, а недобронамереност, използване на дезинформация, на пропаганда, на внушения, които вредят на България, вредят на модернизацията на българската система за сигурност. Депутатите могат много ясно - с декларация - да заявят какви са приоритетите на нашата външна политика и политика за сигурност, като отправят ясно послание към президента, че няма правомощия да работи и действа в разрез с принципите, политиката и приоритетите на България".
Това каза пред ФрогНюз отбранителният експерт и бивш министър на отбраната доц. Велизар Шаламанов.
Ето и цялото интервю:
Доц. Шаламанов, наблюдавате ли тенденция в позицията на президента Радев спрямо Украйна - разнопосочни ли са посланията, или по-скоро не?
Не бих казал, че позициите на президента Радев са разнопосочни. По-скоро - за съжаление - са доста последователни.
Трайното и справедливо решение за изход от тази война изисква пълно и безусловно изтегляне на руските войски, поемане на всички разходи за възстановяване и ускорено приемане на Украйна в НАТО и Европейския съюз. Това е формулата. Всяко движение, което възпрепятства тази формула, възпрепятства един траен, справедлив мир в близост до България.
Ветото, което президентът наложи днес върху изпращането на бронетранспортьори на Украйна, стъпка в тази посока ли е - към възпрепятстване на справедливия мир?
Определено е стъпка в тази посока. Тук един въпрос обаче стои много по-надълбоко - коя е отговорността за този тип решения на президента. Президентът има право на отлагателно вето, естествено, то ще бъде преодоляно в следващите няколко дни. Този тип решения обаче са политически решения.
Президентът не е просто една отделна личност, а е свързан с отговорността на инициативния комитет, на партиите, които са го подкрепили и са работили за неговото преизбиране. Беше абсолютно ясно, че това ще бъде неговото поведение и то ще бъде точно такова.
Докъде може да стигне това поведение на президента?
Това е поведение, което поставя България в недобра позиция. То ще стигне дотам, докъдето политическите партии, които формират евроатлантическо мнозинство, позволят на президента.
Именно затова казвам, че въпросът е за политическата отговорност. Тя е както за издигането и преизбирането на президента Радев за втори мандат, така и за ясно формулиране на приоритети и посока на нашата външна политика. Редно е да има търсене - с наличните легитимни средства - на отговорност от президента, когато грубо се отклонява от волята на парламента и правителството, които по чл. 105 от Конституцията и по целия дух на основния закон, са тези, които определят външната политика на страната.
Какво трябва да направят народните представители според Вас, за да търсят отговорност?
Първото, което ще направят, е да отхвърлят това вето. Заедно с това обаче могат много ясно - с декларация - да заявят какви са приоритетите на нашата външна политика и политика за сигурност, като отправят ясно послание към президента, че няма правомощия да работи и действа в разрез с принципите, политиката и приоритетите на България.
Разглеждайки мотивите на президента за ветото, в тях се говори, че не са взети предвид нуждите на "Гранична полиция" и "Пожарна безопасност и сигурност на населението", че тази техника може да се използва при бедствия. В същото време от народни представители разбираме, че техниката прашасва в складовете от 30 години. Как коментирате мотивите към ветото?
В мотивите възникват поне три проблема. Първо, мотивът, че народните представители са взели решение без да са достатъчно запознати е голямо неуважение към народните представители и към качеството на работа на парламента. Според мен българският парламент не би си позволил да действа без да има достатъчно информация при важни решения. Затова бяха проведени и необходимите дебати.
Второ, дали тази техника е с отпаднала необходимост, е в много голяма степен формален въпрос. За да не е с отпаднала необходимост, това означава да бъде включена в действащи планове. Повечето от подобен тип планове са класифицирана информация. Позоваването на това не е коректно.
Третото и най-важно е - ветото показва, че има дълбоко неразбиране за това какво е необходимо на България. На България не са необходими бронетранспортьори на по 40 години, които не са поддържани и за които няма капацитет. България мобилизира своя ресурс да обнови техниката във всички елементи на сектора за сигурност. Виждаме, че се купуват включително хеликоптери за спешна помощ, купуват се бронирани машини, самолети, кораби, полицията получава постоянно нова техника - например системи за наблюдение. Всичко това идва - включително за полицията, със средства от Европейския съюз. Такъв тип аргументация показва не просто неразбиране, а недобронамереност, използване на дезинформация, на пропаганда, на внушения, които вредят на България, вредят на промените, вредят на модернизацията на българската система за сигурност.
Има и още нещо важно - ако тези бронетранспортьори могат дори с малко да подобрят положението на фронта в Украйна и ние не го направим, това също е против интересите на България.
Говорите за дезинформация в мотивите, които идват от президента - какво показва това?
Това говори, че става въпрос за много реален проблем, който не е технологичен, не е технически, дори не е въпрос само на законодателство, а на политическа отговорност. Трябва да има много ясни позиции на политическите сили, формирали евроатлантическо мнозинство. Те трябва да направят всичко възможно да не допускат България да бъде спъвана по пътя си към промяна, да бъде връщана, да бъде злепоставяна, което се случва с такъв тип действия.
Доц. д-р Велизар Шаламанов е бивш служебен министър на отбраната, от 1998 до 2001 г. е заместник-министър на отбраната и член на Съвета по сигурността към Министерски съвет, народен представител от „Демократична България“ в 45-ото и 46-ото Народно събрание. Има десетилетия опит в работата на Агенцията по комуникация и информация на НАТО (NCI Agency), както и ръководен опит в Института по информационни и комуникационни технологии към БАН. Експерт по информационни и комуникационни технологии и сигурност, кризисен мениджмънт и мениджмънт на сигурността и отбраната.
Интервю на Илияна Маринкова
