Близо две трети от българите изразяват опасения, че изборните резултати могат да бъдат манипулирани. Това сочат данни от национално представително проучване на НЦИОМ, проведено през октомври, за общественото мнение за Изборния кодекс. Опасенията се изказват предимно от хора между 50 и 59 години, от респонденти със средно образование, от жители на малките градове и от политически апатични българи.
Гласуването по интернет става все по-приемливо за българите, сочат данните от проучването. 35% биха дали своя вот по електронен път, ако това бъде регламентирано със закон. 29 на сто от участниците в изследването, макар и да не са против гласуването по интернет, не биха се възползвали от подобна възможност, защото не ползват интернет. Една четвърт от запитаните заявяват, че предпочитат да дадат вота си в избирателна секция, а не да гласуват по интернет. Освен че става дума за навик, хората допускат, че електронното гласуване не е достатъчно защитено.
Общественото мнение е раздвоено по въпроса дали са защитени личните данни на избирателите. Най-силно недоволстват от това, че личните им данни се излагат на публични места хората на възраст между 30 и 39 години, жителите на малките градове, и негласуващите. Жителите на столицата и на селата се притесняват значително по-рядко от публичното огласяване на подобна информация.
Според 31% от интервюираните тайната на вота не е защитена. Подобно опасение изказват по-често хората на възраст между 50 и 59 години, жителите на малките градове, респондентите с основно образование, ромите и негласуващите. 17% от интервюираните заявяват, че за тях е чиста загуба на време в почивния ден да ходят да гласуват. Подчертана липса на интерес към гласуване е регистрирана сред най-младите до 29 години, сред столичаните, сред най-богатите, но също и сред бедните, нискообразованите и ромите.
Малки дялове от интервюираните – между 3% и 5%, посочват, че се затрудняват при попълването на бюлетината, както и при придвижването си до избирателната секция. Малко по-висок – 7%, е делът на онези, които трудно се ориентират в интегралната бюлетина. Най-често това са възрастните над 59 години, хората с основно и по-ниско образование.
