Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев коментира в предаването "Преди всички" по "Хоризонт" резултатите от последното измерване на индекса "Икономика на светло".
"Това е 13-о издание на индекса. От 2010 година до 2022 имаме само 2 години, в които индексът намалява стойността си - тоест расте сивата икономика - 2014-а, която свързваме с фалита на КТБ и 2020-а, свързано с Covid кризата. Точната стойност на индекса за 2022 година ще оповестим днес. Има 25 съставляващи показателя, подиндекса, които са съотношение на различни величини. Половината са статистически, другата половина - социологически. С едно изречение, ако трябва да обобщя: Все още индексът търси посока. Поведението на подиндексите е разнопосочно - някои, растат, но други намаляват”.
Велев е категоричен, че трябват комплексни мерки за свиване на сивия сектор до под 15%: "Няма едно хапче, което да излекува това заболяване", настоя той.
"Разплащанията в брой са един от подиндексите, от показателите, които намерим. Той продължава да води към изсветляване на икономиката. Имаше много активни мерки в тази връзка с големите касови наличности в компаниите. Усилията в тази посока очевидно дават резултат. Това, което не дава добри резултати е отвързване на размера на минималната и средна пенсия от осигурителния принос. Виждате те почти се сляха като размери. Тоест независимо от това върху минимални доходи, върху половината от минималните доходи ли се осигурява един човек или върху средни доходи най-накрая получава една и съща пенсия. Това мотивира много хора и малки предприятия да укриват осигурителни доходи, да осигуряват работниците върху нереално ниски заплати и да доплащат останалото в плик. Тук е важна политиката в тази сфера", посочи експертът.
В миналото АИКБ и БСК декларираха намерение да не подкрепят Бюджет 2024. Велев коментира, че оттогава "има известно подобрение, но философията на бюджета не е променена".
"Философията е, че ако взимаме заеми на ръба на допустимото - дефицит от 3%, и ги харчим с нереформирани системи, ще осигурим по-висок икономически растеж. Ние не споделяме тази философия, защото ако не увеличим производството, където се създават нови материални блага, добавя се стойност, няма как да станем по-богати. Ще станем по задлъжнели! Даже може да отчетем и ръст на БВП, правейки си услуги и отчитайки ръст на услугите с взети назаем пари, но няма да произведем повече. Това, че тези заеми отиват в инвестиции, е самозаблуда и самоуспокоение, защото планираните публични инвестиции са 5% от БВП. Ние имахме много повече публични инвестиции през годините, когато имахме най-висок икономически растеж от 2005-2008.Тоест това според нас е грешна философия, която води до увеличаване на задълженията и лихвените плащания по тях, без да ускорява икономическия растеж".
Ако цените на газа продължат да вървят нагоре, България е застрашена да не изпълни критериите за Еврозоната, коментира Велев:
"Цените на газа у нас са 4-5 пъти по-високи от цените на природния газ в щатите. За късмет, той няма толкова голямо приложение и масово в българската икономика, но в редица сектори води до загуба на конкурентоспособност, където той представлява или суровина, или голям дял в разходите. Безспорно, че води и до увеличаване на инфлацията. Инфлацията е този показател, по който ние не отговаряме на критериите за влизане в еврозоната. За съжаление няма активни мерки, които да водят до намаляване на инфлацията, така че ние да влезем в съответните граници. За влизане в еврозоната от 1 януари 2025 година ще разчитаме явно на някаква милост и изключение, а не на постигнати критерии".
