Според народните вярвания светецът причинява бурите и ураганите в морето, и затова на Никулден всички гемии спират да се движат и в морето не се влиза. Традициите повеляват на Никулден масата да бъде богата и отрупана с ястия, предимно от риба (шаран или друга риба, но да е задължително с люспи). Рибник (шаран обвит и изпечен в тесто), обреден хляб, шаран пълен с ориз и орехи и т.н. – все ястия, които присъстват на празничната маса.
Понеже Никулден съвпада с времето на Коледните пости на трапезата освен риба се поставят и други постни ястия – боб, пълнен пипер с ориз, пълнени сарми, царевица.
Според народните вярвания жените трябва да бъдат изключително внимателни при почистването на рибните люспи. Смята се, че ако люспа падне на земята и някой стъпи върху нея ще го споходи лоша болест или смърт. Най–голямата люспа от шарана се прибира в портфейла, като се смята, че това ще донесе пари и благополучие на семейството през годината.
След празничната вечеря костите на шарана се изгарят, закопават се в земята или се хвърлят в течаща вода, за да бъдат всички членове на семейството здрави през цялата година. Запазва се само костта от главата на рибата, тъй като се приема, че има формата на кръст. Хората вярват, че костта е лековита, затова се пришива към шапката на новороденото, за да го пази от зли очи и болести.
Да припомним защо шаран? Легенда разказва как по време на силна морска буря светецът спасил с молитви моряците на кораба, с които пътувал към Божи гроб Според друга легенда, шаранът е „слугата“ на св. Николай. Веднъж, когато светецът бил в откритото море, започнала силна буря. Имало дупката на дъното в лодката и водата започнала навлиза в лодката. Тогава Свети Никола бръкнал потопил ръцете си във водата, извадил оттам шаран и запушил дупката с него. Затова шаранът се счита за жертвена риба на трапезата на 6 декември, а празникът се нарича още „Рибен Свети Никола“
Култът към Свети Николай – като покровител на моряците и рибарите, прониква рано в българските земи. В народните вярвания светецът плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии, и да спасява изпадналите в беда сиромаси.
На Никулден завършва и сезонът на есенния риболов, който се отбелязва с угощение и почерпка от рибарите и търговците на риба. На този ден става разделянето между рибарите на спечеленото през сезона. Поверието гласи, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Свети Никола. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали при морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата, като заклинание да се върнат мъжете им
Народът ни вярва, че Свети Никола носи първият сняг – разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипват първите снежинки. Известна е поговорката: „Днес му е денят, утре му е снегът“. На Никулден се правят предсказания за времето и бъдещата реколта
В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са производни или близки до името Николай, Никола, Нейчо, Николина, Николета, Нина, Кольо и др.
В къщата на именика, на Никулден идват гости, за да покажат своето уважение, като не е задължително преди това да са били поканени. Може би сте чували израза „На имен ден не се кани”…
Трапезата не се раздига до късно през нощта, за да може да е на разположение на домакините и гостите. Според обичая домакинята/домакинът прикадява трапезата с тамян, след което вдига питата над главата си и я разчупва. На празничната маса е позволено и присъствието на червено вино.
На този ден, според традициите, момичетата, които все още не са омъжени и това им предстои сутрин ходят на църква, а вечер играят хоро хванати за ръце. Младежите и техните родители, наблюдавайки ги отстрани, си избират булка.
