Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя.
При постъпване на работа работникът или служителят е длъжен да представи на работодателя трудовата си книжка.
Когато работникът или служителят постъпва за първи път на работа, работодателят е длъжен в срок от 5 дни да го снабди с трудова книжка.
Трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, който е длъжен да я представя на работодателя при поискване, както и за вписване на нови обстоятелства в нея.
В трудовата книжка се вписват следните данни за работника или служителя:
Име, дата и място на раждането;
Адрес;
Номер на личната карта или друг документ за самоличност и единен граждански номер;
Образование, професия, специалност;
Заемана длъжност и организационно звено, в което работи (отдел, цех, служба);
Уговореното трудово възнаграждение;
Дата на постъпване на работа;
Дата и основание за прекратяване на трудовото правоотношение (член, алинея, точка и буква от КТ);
Продължителност на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж;
Изплатени обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение;
Запорни съобщения, предвидени в чл. 395,ал.4 от Гражданския процесуален кодекс.
Работодателят е длъжен точно и своевременно да вписва в трудовата книжка данните и настъпилите промени в тях.
Когато трудовата книжка бъде изгубена по вина на работодателя, по искане на работника или служителя се издава нова трудова книжка от съответната Инспекция по труда. В този случай работодателят представя на Инспекцията по труда необходимите данни от предишните работодатели.
Когато трудовата книжка бъде изгубена от работника или служителя, Инспекцията по труда му издава нова трудова книжка въз основа на представени от работника или служителя достоверни данни.
Справка – чл.347 -350 КТ.
Припомняме, че от 1 юни 2026 г. трудовата книжка отива в историята, а всички данни за трудовия път на всеки човек ще се съхраняват в специален регистър на Националната агенция за приходите (НАП). Тази реформа беше приета окончателно от Народното събрание.
