Преди часове, президентът на Венецуела обяви западната част на съседна Гвиана - Есекибо - за 24-ти щат на Венецуела и нареди нова карта на страната да бъде изпратена до всички медии и училища. Николас Мадуро също така даде три месеца на петролните компании, работещи в териториалните води на Гвиана, да приключат операциите по добив и проучване. Всички петролни компании в този район са свързани с американската компания ExxonMobil.
Засега това са само думи, но е напълно възможно общият клиент в района, Китай, в условията на срината международна система за сигурност, да тества чрез Мадуро САЩ и западните сили, които имат интереси в Гвиана и подкрепят правителството на страната.
Това напрежение се прелива в Бразилия, която също е в готовност заради близостта на оспорваните райони. Бразилската армия разположи сили в град Пакарайма в Рорайма, на границата с Венецуела. По наша информация, контингентът се състои от около 300 войници, заедно с припаси и оборудване за наблюдение и логистика.
Ескалацията, както като наративи, така и като струпване на сили, върви от известно време. В началото на декември, венецуелците гласуваха положително на референдума, свикан от Мадуро, за да поискат суверенитет над богатата на петрол и минерали област Есекибо, която според тях е била открадната при прокарването на границата преди повече от век. Гвиана смята референдума за стъпка към анексиране, а вотът кара жителите ѝ да се притесняват от избухване на насилие и преначертаване на граници. Правителството на Венецуела популяризира референдума в продължение на седмици и представи участието в него като акт на патриотизъм. Позицията на Гвиана спрямо референдума е подкрепена от Карибската общност (Кариком) и Организацията на американските държави (ОАД).
От своя страна, Бразилия е загрижена, че Венецуела може да се опита да завземе територии, които също са обект на спор с Бразилия като районът на Рорайма.
Икономическите интереси на Бразилия са по-добре обслужени, ако Гвиана запази щата Есекибо. Това е обширна територия с много малко жители, практически нулева урбанизация и много богата на минерални ресурси, дървесина и вода. Гвиана няма икономическия капацитет да развива тази територия, така че Бразилия би била естествен партньор, който да се конкурира или да споделя експлоатацията на територията с Обединеното кралство и Китай. Неслучайно тези три държави са основните доставчици на военно оборудване за Гвиана.
Не може напълно да се изключи възможността Мадуро да реши да разиграе картата с война през 2024 г. като мярка за отлагане на провеждането на президентски избори. Това би било много рисковано действие за режима в Каракас, отчаяна стратегия, но не и напълно немислима, особено на фона на глобалните събития. Съюзниците на Каракас, сред които и Кремъл, от известно време търсят възможност за отваряне на нов фронт в противопоставянето си на западните интереси, а Южна Америка предлага прехвърляне на напрежение в непосредствена близост до американските граници. Трябва да се припомни, че във водите на Венецуела в момента има най-малко три ирански кораба на Революционната гвардия, които са там по силата на спогодба между Техеран и Мадуро.
Разбира се, става дума и за ресурси. Гвиана разполага с петролни запаси от най-малко десет милиарда барела, повече на глава от населението от Бруней, Кувейт или Обединените арабски емирства.
Петролът се намира именно в района Есекибо. Гвиана твърди, че границата й с Венецуела е била фиксирана от арбитражен съд през 1899 г., но Венецуела смята, че река Есекибо на изток от региона образува естествена граница, призната по време на независимостта от Испания. Спорът, който се води пред Международния съд в Хага, се засили след първото откритие на петрол на ExxonMobil там преди осем години.
През последните две седмици венецуелската армия разполага военни сили и инженерни части, които се предполага, че ще бъдат използвани в спорния граничен район. В свят, в който преначертаването на границите и анексирането на територии става без сериозна съпротива и осъждане и в безпрецедентен мащаб от времето на Втората световна война насам, можем да разберем защо Венецуела избира да играе с картата на ескалацията, за да защити свои претенции и да подсили патриотичния плам, което би било добре дошла и за съюзническите й страни. Вероятно това няма да е последният пример, който наблюдаваме като резултат на събития като анексирането на Крим и липсата на отговор на химическите атаки в Сирия, които засенаха сериозно принципите на настоящата международна система за сигурност. Междувременно, вчера Русия съобщи, че Мадуро ще посети Кремъл до края на годината - официално не се споменават темите, които ще бъдат обсъждани.
Facebook, Руслан Трад
*заглавието е на ФрогНюз
