"Азерската “Сокар” може да се опита да купи рафинерията в Бургас, тъй като компанията е в много добри отношения с “Лукойл”. Сътрудничи си от няколко години ефективно с Русия. В Турция “Сокар” оперира най-голямата рафинерия в страната, като внася преимуществено руски, а не азерски петрол. Големите опасения тук са, че ако “Сокар” купи рафинерията, то тя ще работи само на хартия с азерски петрол, но всъщност средствата ще отиват в руския бюджет".
Това каза пред ФрогНюз енергийният експерт от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров.
Ето и цялото интервю:
В сряда "Лукойл" обяви, че обмисля продажба на активите си в България. Как смятате, г-н Владимиров, сериозни ли са намеренията на “Лукойл” за продажба?
Тази заявка е очаквана. От Центъра за изследване на демокрацията през последните поне шест месеца говорим, че “Лукойл” няма интерес да остава на пазара в цяла Европа, не само в България, и ще последва стратегията си от Италия и от други страни от Централна и Източна Европа - ще продава активите си. Регулаторната и геополитическата обстановка не позволяват на компанията да работи при условията, които тя предпочита - преференциално третиране и доминантен пазарен дял. С премахването на дерогацията от началото на март 2024 година, компанията вече няма да може да извлича тази огромна печалба, която сега успява да генерира. За Кремъл няма да е изгодно рафинерията да е собственост на “Лукойл”, тъй като ще трябва да се купуват алтернативни количества петрол, вместо да се използва руския, за да се захранва бюджета на Русия.
Решението на “Лукойл” за продажба на активите в България е очаквано, логично. Не изненадва, тъй като е публична тайна, че “Лукойл” води преговори с най-различни компании за продажбата на активите си в България.
Какво ни казва публичната тайна - кои са вероятните купувачи?
Засега нищо официално не е споменато, само неофициално. Има интерес и от Азербайджан, и от Турция. Азерската “Сокар” може да се опита да купи рафинерията в Бургас, тъй като компанията е в много добри отношения с “Лукойл”. Сътрудничи си от няколко години ефективно с Русия. В Турция “Сокар” оперира най-голямата рафинерия в страната, като внася преимуществено руски, а не азерски петрол. В замяна е получила огромен заем от “Литаско”, която е собственик на бургаската рафинерия.
С подобен модел на сътрудничество, подозирам, че Азербайджан се опитва да издейства рафинерията в Бургас. Големите опасения тук са, че ако “Сокар” купи рафинерията, то тя ще работи само на хартия с азерски петрол, но всъщност средствата ще отиват в руския бюджет. Азербайджан и Русия си сътрудничат в размяната на количества суров петрол и газ. Азербайджан се превръща в един вид мост между Русия и глобалния пазар на петрол в опит за избягване на санкциите и ограниченията при продажба на руски нефт.
Подобна промяната в собствеността на “Лукойл” ще бъде изключително тревожна, защото само на хартия ще намалим зависимостта си от Русия, а реално ще бъдем в същия капан. Това е основният риск.
Оттам нататък, има най-различни проксита и местни играчи, които нямат реален, сериозен финансов ресурс, нито пък опит в петролния сектор, но служат като параван за местни интереси. Това също не е добра за България сделка, тъй като ще позволи проникването на корозивен капитал, на капитал, който потенциално да се възползва от рафинерията за постигане на политически цели.
Който и да притежава рафинерията, ще има голямо влияние върху българската икономика и върху пазара на горива у нас. У нас възможността за генериране на големи печалби, който да се използват за политическо влияние, остават налице. От тази гледна точка, България трябва да приоритизира продажбата на рафинерията стратегически спрямо западен инвеститор с опит в петролния бизнес, който реално да премени бизнес средата и да се прекратят десетилетните лоши практики в сектора за заобикаляне на плащане на данъци, за финансирането на медии и партии с приходите от сектора и т.н.
Засега не съм сигурен дали има такива големи западни играчи, които да са проявили интерес. Борбата за продажбата обаче тепърва ще започва. От ключово значение е тази сделка да бъде проверена по новия закон за скрининг и оценка на чуждестранните инвестиции, който ще влезе в сила скоро (Закона за насърчаване на инвестициите, в който е имплементиран Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза, бел. ред.). Това е опит да се приложи европейското право за по-добър контрол над реалната собственост на стратегически активи в Европейския съюз.
Какво показва практиката от Италия при изтеглянето на “Лукойл” - в каква степен държавата ни има контрол и възможност да влияе върху купувача на рафинерията в Бургас?
Всяка държава има възможност да блокира такава сделка - особено когато става въпрос за компания, която притежава господстващо положение върху определен пазар. Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за финансов надзор би трябвало да одобрят тази сделка и да докажат, че тя няма да повлияе негативно на конкурентността и на пазарната среда.
В Италия италианското правителство използва своята златна акция в рафинерията в Сицилия, за да поеме рафинерията под специален контрол, когато тя отказа да замени руския петрол с неруски доставки. Подобна опция има и българската държава. Разговорът за това, че само “Лукойл” може да замени руския петрол и никой друг е несъстоятелен и противоречи на фактите и на техническите възможности.
В Италия, след поемането на рафинерията под специален надзор, в много бърз порядък “Лукойл” се споразумя с най-голямата израелска компания, която се занимава с преработка на петрол. Сделката беше подкрепена и от един от големите международни търговци на суров нефт, така че да се осигурят дългосрочни надеждни доставки на неруски петрол за тамошната рафинерия.
Това е един от подходите. Какво ще направи “Лукойл” не се знае. Мисля, че рафинерията в Бургас е много по-ценна за “Лукойл” от тази в Сицилия. Подозирам, че цената, която ще поиска, ще е доста висока. Някои от потенциалните купувачи настояват дерогацията да бъде запазена, което обаче противоречи на интереса на България и е риск пред националната ни сигурност. В никакъв случай не може да се предприема подобно стъпка - дерогация срещу бърза покупка на рафинерията, независимо кой е инвеститорът. Цената на рафинерията би паднала значително, ако дерогацията не съществува. Това е по-добрият вариант и за купувача. Той обаче би имал и интерес да оперира с руски петрол, защото веригите на доставки са най-ефективни и изгодни, потенциална сделка за по-евтин руски петрол също би съществувала, ако новият собственик реши да купува руски петрол. Това обаче не може да бъде позволено нито от Европейския съюз, нито от България, защото противоречи на нашите геополитически интереси.
Говорейки за дерогацията - виждаме, че все още има хора, които държат дерогацията да се запази. Защо го правят според Вас?
Защото се защитават руските интереси в страната. Няма никаква друга причина дерогацията да бъде запазена. Няма нито технически, нито икономически аргументи за запазването ѝ. Дерогацията може да бъде премахната в едномесечен срок без сътресения за пазара на горива. “Лукойл” е способен да внася изцяло неруски петрол и рафинерията технически може да оперира с него на сто процента.
В последните 18 месеца Центърът за изследване на демокрацията е публикувал три доклада, като първият беше още преди приемането на дерогацията. На 24 февруари 2023 г. следобед (тогава бе прието Решение за изпълнение (ЕС) 2023/438 на Комисията от 24 февруари 2023 година за предоставяне на дерогация, бел. ред) публикувахме кратък анализ, който представихме пред службите в българския парламент и в който ясно казахме, че първа и основна цел на политиката на България след руското нахлуване в Украйна трябва да е премахване на зависимостта от руския петрол и че това не е трудно, а абсолютно постижимо.
Рафинерията може да преработва над 20 различни вида суров нефт от целия свят и го е правила през годините. Преди началото на войната в Украйна рафинерията е преработвала само 40% руски нефт. Останалото са били неруски суровини.
Извън “Лукойл” - вчера в депутатите създадоха анкетна комисия, която да разгледа договора между българското дружество “Булгаргаз” и турската държавна енергийна компания “Боташ”, който беше подписан през януари 2023 г. от последното служебно правителство. Как коментирате тази сделка?
Тази сделка е изключително проблематична, защото ощетява българската държава с над 3 млрд. лева за следващите 15 години, позволявайки на “Боташ” да използва българската газопреносна мрежа на много ниска цена. В същото време, разходите, които България ще плаща за използване на турската газопреносна мрежа, са доста високи без да е ясно дали този капацитет изобщо ще бъде използван. Ние запазваме капацитет, който сме длъжни да плащаме всяка година. Реални доставки на газ от Турция обаче почти не виждаме.
Причината е, че тази сделка не служи реално за диверсификация на доставките на газ и за внос на втечнен газ, както е описана и какво твърдят различни пропуски енергийни кръгове в България, а обслужва най-вече Русия, която чрез подобна сделка може да изнася руски газ за България и Югоизточна Европа без да събуди никакво съмнение. Формално продавачът ще е “Боташ”, тъй като всеки газ, който постъпи в газопреносната мрежа на Турция, се превръща в турски газ, независимо какъв е произходът му.
За Русия Турция е един удобен параван за продължаване на търговията на газ в Европа. Неслучайно руският президент Путин ясно заяви преди около два месеца, че Турция ще се превърне в хъб за руски газ за Европа. Мисля, че сделката с “Боташ” е първият инструмент за постигане на тази цел.
Мартин Владимиров е директор на програма “Енергетика и климат” в Центъра за изследване на демокрацията. Магистър по енергийна сигурност и международни отношения от Центъра за върхови международни изследвания към университета “Джонс Хопкинс”, Вашингтон, САЩ. Бакалавър по икономика и политически науки от университета “Аделфи”, Ню Йорк, САЩ. Мартин Владимиров работи в сферата на енергийната сигурност на Европа и Балканите, енергийния преход, алтернативните енергийни технологии и геополитическите измерения на енергийните и финансовите пазари, както и по руското и китайското икономическо влияние в Европа.
Интервю на Илияна Маринкова
