НОВИНИ


Изборите в Сърбия наближават. Какви са изпитанията пред Вучич?

0 4207 08.12.2023
Изборите в Сърбия наближават. Какви са изпитанията пред Вучич?
Сръбския президент Александър Вучич

Изглежда, че склонността на сръбския президент Александър Вучич постоянно да свиква избори може да му се отрази зле, тъй като обединената опозиция отправя неочаквано силно предизвикателство към десетилетната му власт на предсрочните парламентарни избори на 17 декември.


Възползвайки се от общественото възмущение от двете трагични масови стрелби през май, при които загинаха 19 души, включително 10 в белградско училище, опозицията се обедини под надслов "Сърбия срещу насилието", твърдейки, че администрацията на Вучич внушава култура на бруталност, разпространявана отчасти чрез разединяващи телевизионни програми и груби риалити шоута, пише "Politico".

 

Това е политическа вълна, която се основава на гноясалите опасения, че Вучич ръководи очевидното влошаване на демократичните стандарти, свободата на печата и независимостта на публичните институции в страната-кандидатка за членство в ЕС.

 

По данни на независимия изборен наблюдател CRTA "Сърбия срещу насилието" има около 40 процента подкрепа, докато коалицията на Вучич е подкрепена от около 49 процента. Това означава, че съюзниците на президента все още са на път да спечелят, но те могат да бъдат сериозно засегнати. Изключително важно е, че заветното кметско място в Белград виси на косъм, като много социологически агенции прогнозират триумф на опозицията в столицата.

 

Победата в Белград би имала повече от символно значение. Опозицията натрупа основна подкрепа по време на активната си дейност срещу незаконното строителство и при разобличаването на договорите за грандиозни проекти, раздадени на приближените на Вучич в столицата.

 

"Убеден съм, че резултатите ще покажат, че на гражданите им е писнало от насилието, корупцията и престъпността, генерирани от управляващата партия", заяви пред "Politico" Добрица Веселинович от Зелено-левия фронт, една от партиите, обединени в голяма опозиционна коалиция. Той добави, че опозицията е "активизирала голям брой граждани и ги е насърчила да се включат" на по-високо ниво, отколкото през изминалите години.


Стратегията на Вучич за запазване на властта е непрекъснатата предизборна кампания, като от встъпването на партията му в управлението през 2012 г. са проведени пет избори - средно по едни избори на всеки две години. Нито едно правителство не е завършило пълния си мандат, а стратегически подбраните избори отвличат вниманието от неотложни проблеми като протестите или напрежението с Косово, оставяйки опозиционните партии постоянно в отбранителна позиция.

 

Въпреки че самият Вучич не е кандидат на тези избори - миналата година той си осигури комфортно втория мандат като президент - той има голямо значение, тъй като организира предимно кампаниите на Сръбската прогресивна партия (СНС) и нейната предизборна листа носи неговото име.

 

Във вторник германският министър на външните работи Аналена Баербок призова за провеждането на честни избори в Сърбия, на които всички кандидати да получат равен достъп до медиите. Тя също така се оплака, че по време на последните избори е имало "натиск върху избирателите и злоупотреба с обществени длъжности и ресурси от страна на правителството".


Алфата и омегата


Въпреки нарастващото разочарование от Вучич, той има трайното електорално предимство, че продължава да бъде възприеман като единствения лидер с доверие, който може да се справи с големите стратегически проблеми на страната на международната сцена. Сред тях са отношенията с Косово и поддържането на дипломатическия баланс на Белград между Русия и ЕС.


Опасенията за регионална нестабилност отново достигнаха връхната си точка в края на септември, когато тежко въоръжена група, ръководена от Милан Радойчич, противоречив бизнесмен и скрита ръка на Вучич сред косовските сърби, извърши нападение в северното косовско село Банска и уби етнически албански полицай.


Уреждането на отношенията на Сърбия с Косово, обявено за независимо през 2008 г., но все още непризнато от Сърбия, остава трън в очите на всеки белградски политик, откакто Косово, бивша сръбска провинция, се отцепи след бомбардировките на НАТО над Сърбия и Черна гора през 1999 г.


Макар че личности като Веселинович и други кандидати на опозицията са все по-известно име, те остават до голяма степен непроверени в международен план. През последното десетилетие Вучич е не само единственото лице на Сърбия в чужбина, но и последователно участва в преговорите с албанското правителство в Косово.

 

"Вучич успешно наложи на сръбската политическа сцена тезата, че няма алтернатива на него, когато става въпрос за сътрудничество със Запада - и чуждестранните партньори му повярваха", обяснява Сърджан Майсторович, председател на управителния съвет на неправителствената организация European Policy Center.

 

Западът носи част от вината за това, каза Майсторович. "По време на редовните посещения на високопоставени международни представители и политически фигури рядко имаше желание или интерес да се запознае с опозицията - вероятно за да не разстрои Вучич като алфата и омегата на политическия живот в Сърбия".

 

СНС на Вучич печели изборите през 2012 г. и оттогава държи властта все по-здраво в ръцете си. Вучич беше поставен и начело на подпомагания от ЕС диалог между Косово и Сърбия - платформа, в която високопоставени политически представители от двете страни се срещат и се опитват да изгладят разногласията.

 

Майсторович припомня, че през 2008 и 2009 г. "представители на СНС, които по-късно станаха министри, посланици и президентски съветници, бяха желани гости в чуждестранните посолства в Белград и умишлено бяха социализирани като алтернатива на действащото правителство".


Стремежи към ЕС


Ако не друго, ходенето по въжето на Сърбия сега е по-трудно от всякога: Вучич иска да даде на сърбите перспектива за по-дълбока интеграция с ЕС, като същевременно демонстрира братство с Русия и не се присъединява към западните санкции срещу Москва.


За разлика от съседните балкански държави като Босна, Албания и Северна Македония, чиито правителства горещо се борят за интеграция в ЕС, ръководството на Сърбия - кандидат за членство от 2012 г. - остава предпазливо, за да не изглежда прекалено нетърпеливо да си сътрудничи с Брюксел.


За това допринася и усещането, че ЕС оказва натиск върху Сърбия да признае Косово, както и бавният темп на интеграция в ЕС.


Все пак партията на Вучич е наясно с крайната си цел по отношение на присъединяването към ЕС.


"Политиката на Сръбската прогресивна партия не се е променила от нейното основаване. Сърбия трябва да се превърне в пълноправен член на Европейския съюз", заяви пред "Politco" настоящият ръководител на СНС Милош Вучевич. "Ние желаем членство заради собствените си граждани и защото вярваме, че това е в интерес на страната", каза той.

 

Независими проучвания през годините показват, че общата обществена подкрепа за присъединяване към групата от 27 държави обикновено се колебае около 40%, като понякога достига до 60%.


"Проучванията на общественото мнение за нагласите към ЕС са важни, но резултатите от изборите са много по-добър показател", казва Вучевич.

 

"Политическите варианти, които подкрепят членството на Сърбия в ЕС, спечелиха над 80 процента от гласовете" миналата година, добави той.


"Означава ли това, че над 80 процента от сърбите подкрепят членството? Със сигурност не. Но това означава, че само Сръбската прогресивна партия може да доведе Сърбия до членство в ЕС", заключи Вучевич.


Опасност от свръхочаквания


В неотдавнашен телевизионен дебат по независимия канал N1, в който участваха представители на всички опозиционни партии - макар и не на СНС и Сръбската социалистическа партия, която е неин коалиционен партньор - всички опозиционни кандидати изразиха скептицизъм по отношение на неотдавнашните споразумения, постигнати в рамките на диалога с Косово, подпомогнат от ЕС. Кандидатите се съсредоточиха главно върху една и съща тема: че Сърбия е принудена да действа срещу собствените си интереси, когато става въпрос за Косово.


Това може да се окаже обезпокоителна тенденция за западните служители, които вече десетилетие се опитват да разрешат един от най-трудно разрешимите конфликти в региона.

 

Предвид предстоящата предизвикателна година, която включва избори за ЕС и национални избори в Европа, без да споменаваме президентските избори в САЩ, нов мандат за СНС би спестил на Запада необходимостта да започне отначало изграждането на отношения с ново правителство в Сърбия.

Но това би означавало да се пренебрегне спадът на демократичните стандарти в страната. Въпреки че ситуацията преди 2012 г. далеч не беше идеална, наблюдатели от "Репортери без граници" и "Фрийдъм хаус" отбелязват значителен спад в свободата на печата, институционалната независимост и общата прозрачност.


"Фрийдъм хаус" класифицира Сърбия като "частично свободна" държава, с ниски оценки по отношение на гражданските свободи и политическите права. Тя подчерта, че независимите участници трудно пробиват в правителството и обществената сфера.

 

Според Майсторович опозицията е изправена пред затруднение, подобно на това, което се наблюдаваше непосредствено след войните в Югославия, когато свалянето на силния човек Слободан Милошевич остави страната в разруха, а Западът беше твърде нетърпелив за незабавни резултати.


Ако опозицията спечели, новото правителство може да се сблъска с "дежа вю", предупреди Майсторович. "Очакванията на Запада биха били твърде трудни, за да се справим с тях за една нощ".

 

Публикация на Уна Хадждари в "Politico". Преводът и заглавието са на ФрогНюз.


Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама
Ads / Реклама