Православната църква чества Света Анна - майка на Богородица. Този празник е тясно свързан с празника на Рождество на Пресвета Богородица. Света Анна се смята за покровителка на брака, семейството, майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени.
Според неканоничното Протоевангелие на Яков Анна и нейният съпруг Йоаким са посетени от ангел, който им съобщава, че ще имат дете. Анна обещава да посвети детето си на служба на Бог и на тригодишна възраст Мария е отведена във Втория храм.
Освен с майчинството денят се свързва и с обръщането на Слънцето на изток, към пролет, денят започва да расте. Нощта срещу празника се смята за най-дългата в годината.
На този ден жените варят и раздават жито и царевица, за да растат посевите през деня. Вярва се, че всички магии, изказани в тази нощ, са успешни. Най-подходящото място за тях са гробищата. Затова и девойки се събират вкъщи да бранят посевите от магии. Вечерта слагат под печката жито и сол, а на другата сутрин захранват със солта домашните животни и вярват, че ще ги предпазят.
Млади жени, бременни и майки не бива да работят. Забранява се работа с вълна, за да се раждат живи агънца, за да не окуцяват домашните животни, за да не нападат вълци стадата и овчарите. На места денят се смята за лош и опасен. Света Анна е празник на самодивите, затова мъжете не излизат извън село, за да не срещнат прекрасните, но зли създания.
Имен ден празнуват Анна, Ана, Ани, Аника, Анка, Аница, Анче, Анушка, Анита, Анелия, Анета, Анабел, Вилиана, Ан, Ана-Мария.
