Надявам се, че властите в България ще се справят и ще успеят да доведат инфлацията в страната до нива, които отговарят на изискванията за приемане на еврото, заяви пред Българската национална телевизия изпълнителният директор на Международния валутен фонд за България – Пол Хилберс. По думите му страната е извървяла “дълъг път”, за да стигне до настоящото си положение.
“Ще Ви дам пример - споразумението за валутния борд съществува вече повече от 25 години. Това е много успешна политика за страната. Така че България е показала, че може да живее с валута, която е доста стабилна по отношение на стойността си спрямо основните други валути. България първо беше вързана към германската марка, а след това към еврото. Мисля, че това беше знак за сила. Това е добро постижение. От друга страна, има редица условия, свързани с приемането Ви – в сферата на инфлацията, на фискалната политика, дефицитът и дълга”, допълни изпълнителният директор на Международния валутен фонд за България.
МВФ прогнозира, че ще има спад на инфлацията у нас.
“Тя вече понижи доста значително нивата си – от над 10% през 2022 г. до малко над 8% като средна стойност за тази година. И при положение, че до края на годината тя се понижава допълнително, в момента очакваме инфлацията за 2024 г. да бъде 3%. Това е много по-ниско ниво от преди няколко години. Така че сме доста положително настроени към способността на България да намали нивото на инфлацията”.
Това по думите му обаче изисква строги политики. Нужно е да се запази валутния борд и фискални политики в съответствие с него. Това означава дефицит под 3% и ниско съотношение на дълга към БВП.
Хилберс обясни, че приемането на еврото ще донесе много ползи за страната ни и успокои, че няма да се стигне до повишаване на цените - смяната на валутата е смяна на цифрите върху банкнотите и смяна на салдата по банковите сметки. Само по себе си, това не оказва инфлационно въздействие.
Той посочи, че в световен мащаб икономиката се движи в правилната посока - върви възстановяване от редица големи сътресения - COVID-19, войната на Русия срещу Украйна.
“Впоследствие станахме свидетели на повишение на цените на храните и на енергията. Така че имаше редица сътресения, към които световната икономика трябваше да се приспособи. Инфлацията се повиши. Затова и лихвените проценти трябваше да се повишат, за да се преборят с нея. Като цяло смятам, че досега сме се справили сравнително добре в глобален мащаб в борбата с тези предизвикателства. Необходимо е обаче време, за да могат лихвените проценти да намерят своя път в икономиката. Постепенно нещата се подобряват и мисля, че световната икономика показа устойчивост, като успя да преодолее сътресенията”, коментира Хилберс.
МВФ очаква световната икономика да се възстанови без рецесия.
“По отношение на Европа бих казал, че засега върви добре. Смятам, че успяхме да реагираме адекватно на сътресенията, които засегнаха не само световната, но и европейската икономика. Лихвените проценти бяха увеличени, а фискалната политика бе повлияна така, че да отрази новите обстоятелствата. Пакетът от мерки, приложен при тези обстоятелства, беше правилен и засега икономиката се развива в правилната посока. Разбира се, това все още не е приключило. Все още трябва да видим как ще се развиват цените и инфлацията. Вече виждаме, че донякъде е отшумял натискът от високите стойности на инфлацията, наблюдавани през 2020 - 2022 г. и които се понижават малко през 2023. Това е добро развитие”, допълни той.
По думите му инфлацията във всички държави в Европа все още е твърде висока.
“Ако инфлацията отново стане трайно по-ниска, тогава можем да разхлабим макроикономическата и паричната политика. Според нас трябва да бъдем много внимателни, за да не направим това твърде рано. Защото ако разхлабим твърде рано, тогава инфлацията може отново да се повиши, да се наложи отново да повишаваме лихвените проценти и тогава може да попаднем в ситуация, при която икономическото развитие да е под въпрос. Така че нашият съвет е, на този етап да бъдете внимателни в разхлабването на фискалната и паричната политика. Така че да се придържаме към курса, който е установен в момента, а след това да реагираме спрямо данните. Нека да видим какво се случва в икономиките по отношение на растежа и на инфлацията и на тази основа да решим какво да правим по-нататък”, обясни той.
Хилберс коментира още, че се наблюдава повишаване на лихвените проценти на жилищните кредити, което по думите му се дължи най-вече на инфлационните процеси.
“В някои страни хората обикновено имат дългосрочни ипотечни кредити, при които лихвеният процент е фиксиран за дълъг период от време. Така че, ако лихвените проценти се повишат в тези страни, въздействието ще е насочено по-скоро към новозакупилите жилище. Те усещат, че това им се отразява пряко. Има страни, в които хората, финансират жилищата си с краткосрочни заеми. Те ще усетят много скоро, че разходите им за придобиване на жилище ще се повишат. В тези държави въздействието на това развитие на лихвените проценти върху пазара на жилища, а също и върху потреблението на хората е по-силно. Така че бих казал, че много зависи от това коя страна разглеждате, когато говорим за това дали ще има силно въздействие върху жилищния пазар, или не”, допълни той.
