Самата поява на новини за конфликта между Валерий Залужни и Владимир Зеленски затвърждава в общественото съзнание идеята за независимостта на главнокомандващия. Че е способен да възразява на политиците. Сигурно именно това негово качество не се харесва на държавния глава. Но работата е там, че същото качество на Валери Залужни е важно за тези, които са негови подчинени, а не за шефовете му.
Ако той подаде оставка, всеки назначен на негово място ще бъде в най-уязвима ситуация. Защото ще се възприема като послушен инструмент в ръцете на политиците. Неговият офицерски опит, армейска квалификация и военен талант ще бъдат второстепенни в сравнение с този фактор. За стотици хиляди униформени Валери Залужни ще бъде човек, уволнен заради собственото си мнение, заради желанието си да спори и да защитава позицията си. И всеки, който го замести, ще бъде възприеман като изпълнител на волята на президента.
Войникът не може да оспори заповед - затова е важно за него да знае, че заповедта има смисъл. Важно е и вярата в командира и че той ще реши да възрази, ако получи неразумна или самоубийствена заповед. Вярата в командира е вяра в човек, който може да спаси живота
Едно е, ако армията смята, че се ръководи от професионалисти. Хора от собствената й среда. Хора, които разбират от стратегия и тактика. И съвсем друго е, ако армията започне да вярва, че се ръководи от политици. Един политик може да е популярен, ярък, харизматичен, но фактът, че не е носил презрамки, ще намали общото ниво на доверие в решенията му. Той е обречен да бъде възприеман като човек, който мисли за своя рейтинг и популярност. Ако армията реши, че се ръководи от политици, това ще се отрази на настроението й.
Не става въпрос обаче само за армията. Ако обществото види, че един популярен, но упорит генерал губи позицията си, оттук нататък ще хвърли цялата отговорност на този, който го е уволнил. Всяко усложнение на фронта в този момент рискува да се превърне в лична отговорност на президента и неговия антураж. Към момента на уволнението Валери Залужни ще остане единственият наследник на „незагубата“ във войната. И цялата последваща хроника на войната ще започне да се пише от нулата.
Никой не знае последствията от евентуална смяна на командира. Напълно възможно е нищо да не се промени на бойното поле. Но реалността понякога зависи от това какво мислят хората за нея. Особено когато става въпрос за хора, които са на преден план.
И сега го има това доверие. И в случай на оставка на главнокомандващия, проблемът за администрацията на президента няма да бъде, че Валери Залужни може да реши да отиде в политиката. И не в рейтингите на потенциалната му партия – ако реши да я създаде. Проблемът ще бъде, че последният „човек-институция“, който се възприема от армията и обществото като инструмент за контрол и баланс на високо политическо ниво, ще изчезне в общественото съзнание.
Смяната на популярен главнокомандващ може да не доведе до успех на бойното поле. И в този случай това ще реши само частния проблем на конкретни хора във властта, чийто живот не зависи от Залужни. И това ще гледат стотици хиляди хора на фронта, чийто живот зависи изцяло от главнокомандващия. И които са свикнали да вярват в способността му да ги защити.
Знаете, че дори и да загубите избори, първо трябва да го доживеете.
Павел Казарин-УП, превод ФрогНюз
