Град Авдеевка в Донецка област е на фронтовата линия на войната на Русия срещу Украйна вече почти 10 години.
Октомврийската офанзива на Русия остави града, в който някога са живели 35 000 души, напълно разрушен.
Често наричан "вратата към Донецк", градът се намира само на 5 км северозападно от окупираната от 2014 г. областна столица.
От октомври руската армия започна мащабна офанзива на север и на юг от Авдеевка, опитвайки се да обкръжи и окупира разрушения, но все още жизненоважен град.
Според украинските военни руските сили са загубили около 10 000 войници, повече от 100 танка, над 250 други бронирани машини и седем самолета Су-25 през месеца на боеве край Авдеевка.
Придвижвайки се към града, колона дим от коксохимическия завод в Авдеевка, разположен в северозападните покрайнини, се превръща в основна отправна точка.
Във вътрешността на Авдеевка почти всички къщи са разрушени или повредени. В града остават около 1200 цивилни, които живеят в мазета и рядко виждат дневна светлина. Желаещите да говорят смятат, че руските войски вече са навлезли в покрайнините на града.
Тактиката, използвана от руснаците, напомня за битката при Бахмут - бавно настъпление от три страни в опит да се прекъснат пътищата за снабдяване и да се задуши отбраната на града.
Доброволците Олех и Игор постоянно пътуват до Авдеевка по последния проходим маршрут, като пренасят пресен хляб, питейна вода и храна за животните в брониран микробус. За Ихор опасните пътувания са завръщане у дома. Той е роден в Авдеевка и е работил в завода в продължение на около 25 години. Непрекъснато се взира в централата, която постоянно се появява на хоризонта.
Руските войски вече са завзели шлакохранилището зад завода и сега се опитват да влязат в него. Игор е имал два апартамента в Авдеевка, единият от които е напълно разрушен, а другият е силно повреден.
Преди пълномащабната война в завода са работили почти 4000 души, след нея остават само 70 души, които поддържат завода. След като Русия започна офанзивата в Авдийвка през октомври, заводът беше затворен. Синьо-жълтият флаг и знамената на бригадите, защитаващи града, се развяват високо край входа на града. На входната табела е изписано "Авдеевка е Украйна".
В града остава отворен само един магазин. Захранван от шумен генератор и с постоянни посетители, магазинът сега е основната атракция на града. Този магазин е открит наскоро, но все още не всички местни жители знаят за съществуването му (ракета е поразила предишния). Той се намира в полуразрушена сграда, чиито горни два етажа са се срутили в резултат на руски удар.
За много от местните жители това ще бъде втората им зима в мазето, така че неща като гумени ботуши, чорапи или препарати против насекоми са много търсени. Олех и Игор обикалят от врата на врата, от мазе на мазе, за да осигурят на останалите местни жители стоки от първа необходимост.
В едно от мазетата три жени и двама мъже живеят в една просторна стая. Всеки има отделно легло, а по стените са разположени хранителни запаси. Стаята е осветена от коледни лампички и слаб огън от малък котел, на който една от жените приготвя супа и каша от елда. Тя казва, че не е излизала от това скривалище повече от година.
"Страх ме е. Съседът ми беше ранен, ръката му беше откъсната", казва тя.
Жените предлагат чай и бисквити, но съветват доброволците да не се задържат дълго. Миналата седмица те също имали доброволци и час след като колата на доброволците си тръгнала, в двора влетял снаряд.
Много хора в Авдеевка са приели новата реалност, която прилича на филм на ужасите за деня на страшния съд. Опитите да се направят мазетата уютни са видими.
Въпреки продължаващите опити да се убедят хората да напуснат разрушения град, тези, които са останали, не смеят да напуснат мазетата си. Те посочват различни причини да останат. Едно от най-често срещаните обяснения е липсата на пари, преобладаваща при по-възрастните хора, които са убедени, че пенсията им няма да е достатъчна за нищо извън мястото, което притежават и познават добре.
Друго давано обяснение е, че не са добре дошли другаде.
"Всеки, който е от Донбас, е наричан сепаратист. Без значение как човек мисли за тази ситуация, той смята, че всички сме лоши. Ние сме виновни за всичко", казва една жена.
Тези, които са останали, са безразлични, когато ги питат за възможното падане на града под властта на руските войски. Всички казват, че искат обстрелът да спре.
Репортаж на Виталий Побережний и Еди ван Весел в Kyiv Independent. Преводът и заглавието са на ФрогНюз.
