Народното събрание обсъжда на първо четене законопроекта за държавния бюджет за 2024 г. Излъчването на заседанието в пленарна зала започна малко преди 13:00 часа.
Извънредното заседание на парламента започна с декларации от ГЕРБ-СДС, от „Възраждане“ и от „Продължаваме промяната-Демократична България“.
Иван Ченчев („БСП за България“) поиска в пленарната зала да бъде поканен целият състав на Министерския съвет за дискусията по проектобюджета.
Председателстващият заседанието заместник-председател на Народното събрание Росица Кирова отговори, че министрите ще бъдат поканени, а финансовият министър Асен Василев вече е тук.
В пленарната зала се представят докладите на ресорните парламентарни комисии по законопроекта за държавния бюджет. След това ще се премине към дебат по план-сметката на държавата за следващата година.
"Бюджетът на страната за догодина ще бъде приет преди празниците", заяви пред журналисти председателят на Народното събрание Росен Желязков. Той подчерта, че гласуването на окончателните текстове в законопроектите за бюджета зависи и от графика за приемане на промените в Конституцията, над които също работи парламентът. Той прогнозира бюджетът да бъде приет в дните от 20 до 22 декември.
"Бюджетът е добре балансиран и е насочен основно в две направления – инвестиции и повишаване на доходите", заяви министърът на финансите Асен Василев, който представи пред депутатите проекта на държавен бюджет за 2024 г. при обсъждането му на първо четене в пленарната зала.
Правителството залага бюджет с дефицит от 3 на сто – 6,2 млрд. лв. през 2024 г. Предвидените приходи за догодина са 75,1 млрд. лева или 36,5 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), а разходите - 81,3 млрд. лева или 39,5 на сто от БВП, сочи справка в интернет страницата на Министерството на финансите.
Догодина прогнозата на ведомството е растежът на икономиката да се повиши до 3,2 на сто в сравнение с 1,8 на сто за 2023 г. През 2024 г. се очаква инфлацията да се понижи значително до 4,8 на сто при 9,1 на сто през 2023 г., като в средносрочен план да се забавя и трайно да остане ниска.
Очаква се безработицата също да намалява плавно и от 4,2 на сто през 2023 г. да стане 4 на сто през 2024 г.
Динамиката на доходите от труд ще остане висока и през 2024 г. (11,2 на сто) успоредно с очакваното ускоряване на растежа на реалната производителност.
Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2024 г., е до 11,7 млрд. лв., според актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2024-2026 г. Предвижда се максималният размер на държавния дълг към края на 2024 г. да не надвишава 48 млрд. лв. (23,3 на сто от БВП), а в края на 2025 г. и 2026 г. да достигне съответно до 56,2 млрд. лв. (25,8 на сто от БВП) и 65,6 млрд. лв. (28,3 на сто от БВП).
Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2024 г. е заложено да остане непроменен спрямо този в Закона за държавния бюджет за 2023 г. в размер на 4,5 млрд. лв.
Миналата седмица депутатите приеха на второ четене част от пакета данъчни закони. Гласувани бяха промени в Закона за счетоводството, в закона за акцизите, за данъка върху доходите на физическите лица и в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
ФрогНюз
