България прави обратен завой по въпроса за допълнителната такса за преноса на руски газ. Днес Бойко Борисов, Кирил Петков и дори Пеевски заявиха, че тя ще бъде отменена. Борисов намекна, че това решение е свързано с приемането на България в Шенген. Както е известно, срещу него възразява Австрия, която получава руски газ, транзитиран и през българска територия.
В новите публично огласени изисквания на Виена към България обаче не се говори нищо за газовата такса, а само за по-ефективно възпиране на мигрантските потоци. Не знам, може пък това да е казано на София неофициално. Но поуката за управляващите в България е ясна – никога не издавай заповед или закон, чието изпълнение не можеш да наложиш. Явно е, че българските министри и депутати не са премислили добре нещата и не са били наясно има ли начин „Газпром“ да бъде принуден да плаща новата такса.
И все пак, как точно стои въпросът с доставките на руски газ за Австрия? Страната е най-старият западноевропейски клиент на Русия, респективно Съветския съюз - първият договор за покупка на съветски газ е сключен още през 1968 г. До миналата година делът на руските доставки в австрийското газово потребление достигаше 80%, сега е паднал до 55-60%. Страната има и собствен добив, който покрива около 15% от нуждите й. В последните десетина години газовата консумация на Австрия е между 7,5 и 9,5 млрд. куб. м годишно. Основният австрийски контрагент на „Газпром“ е компанията OMV. Най-голям акционер в нея е австрийското правителство с дял от 31,5%. Доста интересен е вторият по големина акционер, който има 24,9% от OMV, това е държавната нефтена компания на Обединените Арабски емирства. Голяма част от акциите са free float – свободно търгуеми на борсата.
През 2018 г. OMV сключва нов договор за покупка на руския газ, по 6 млрд. куб м годишно до 2040 г. През миналата година Русия спря доставките на повечето свои европейски клиенти, но не и на Австрия, въпреки, че OMV не е плащала в рубли и няма намерение да го прави. Австрийците твърдят, че полагат усилия да се избавят от руския газ, но явно смятат да протакат постигането на тази цел. Новият газопровод до Германия, по който ще се доставят допълнителни обеми неруски газ, щял да се строи чак до 2027 г., макар че е дълъг само 40 км и струва едва 200 млн. евро.
Руският газ влиза в Австрия по два маршрута. Единият от тях е през Украйна и Словакия, а другият – през тръбопровода Турски поток и след това през България, Сърбия и Унгария. Вижте на графиката по-долу дневните доставки по тези две трасета през последните 2 седмици, през Украйна до Австрия (червената линия) идват 2-2,5 пъти повече газ, отколкото през България (в зелено). Но украинският транзит ще спре в края на 2024 г, когато изтича договорът на руснаците с Украйна. Тогава OMV може да изпадне в трудна ситуация, Балкански поток през България обслужва и Сърбия и Унгария и няма толкова свободен капацитет, че да замести доставките през Украйна. Засега във Виена обмислят вариант да купуват газа от „Газпром“ на руско-украинската граница и да сключат договор за пренос през Украйна. Не е ясно обаче дали украинците биха се съгласили да транзитират руски газ, та дори и с етикет „австрийски“.
Като цяло подходът на Австрия към путинова Русия се базира на бизнес връзките, политиците във Виена не искат да оценяват Москва през призмата на морални дилеми. Австрия и формално има статут на неутрална държава. Подобно на германските социалдемократи, тя води мека пропутинска политика, за разлика от Виктор Орбан в Унгария, който открито се позиционира като приятел на руския диктатор. През годините влиянието на Русия в Австрия е ставало явно след като бивши австрийски политици минаваха на служба в руски нефтени компании. Бившият канцлер Волфгант Шусел стана член на борда на директорите на „Лукойл“, а бившата външна министърка Карин Кнайсел, която танцува с Путин на сватбата си, бе в ръководството на руската държавна компания „Росснефть“. След 24 февруари м.г. и двамата бяха принудени да напуснат директорските бордове на руските фирми.
Официално Австрия осъжда руската агресия срещу Украйна и пропуска през своя територия оръжейни доставки за Киев, но не помага военно на украинците по друг начин, освен с каски и бронежилетки. Иначе Виена е гнездо на многобройна руска агентура, спомнете си какво каза българинът Христо Грозев в началото на годината – австрийските власти не могат да гарантират безопасността му в тяхната страна, защото руски убийци са по следите му. Дълги години австрийските политици смятаха, че могат да правят с Русия „просто бизнес“, но нападението срещу Украйна от февруари м.г. показа как този бизнес може да се превърне в озъбена агресивна геополитика, която да бръкне дълбоко в австрийските джобове. OMV беше принудена да отпише активи и вземания за 2 милиарда евро, това са безвъзвратно загубени пари, вложени в газопровода „Северен поток-2“ и в дял в газово находище в Западен Сибир.
Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество
