Под викове “фашисти” от едната страна и видима радост сред демократите от другата, пристъпваме с бодра крачка към МОЧА - или както е официалното му име Паметник на Съветската армия. Над МОЧА - Монумент на Червената окупационна армия, стърчи кран. Може би най-сетне той ще бъде демонтиран.
“Виждаме кран, виждаме работници на върха на скелето, които правят нещо”, разказва Георги Георгиев, председател на сдружение “БОЕЦ”, когото от ФрогНюз срещаме там.
“Шпагинът обаче си стърчи”, казва Георгиев и продължава: “Към момента все още няма реален демонтаж. Подобни знаци - видяхме скеле, видяхме огради, сме виждали назад в годините, в последните месеци много, но виждаме как след това нищо не се случва. Сега се надяваме да не е поредният опит да бъде заблудено обществото и да излезе отново някакво забавяне. БОЕЦ обявихме граждански ултиматум за демонтаж до 8-ми декември. Поздравявам всички граждани за тяхната активност и за гражданския натиск, който доведе до тук. Ако отново обаче има забавяне, обявяваме датата и пристъпваме към План за граждански демонтаж”, посочва още той.
Георги Георгиев и Иван Тихов от "БОЕЦ". Снимка: ФрогНюз
Продължавайки към агитката на бранещите МОЧА от демонтаж и под звуците на викове като “изчадия на Сатаната”, отправени към Youtube-ра Любомир Жечев, който излъчва от мястото през целия ден, виждаме в далечината депутати от “БСП за България” - Борислав Гуцанов и Ирена Атанасова, както и хора с шапки на “Възраждане”. Там и е столичният общински съветник от партията на Костадин Костадинов - Деян Николов.
Разхождащ се сред “противниковия лагер”, срещаме и Иво Дошев от “Обществен контрол”.
“Ситуацията още е сложна. Преди седмица районният кмет каза, че ще свалят монумента, за да го санират и после пак ще го върнат. Нищо не е окончателно, докато не отиде трайно или в Музея на социалистическото изкуство - което е най-голямата глупост, или постамента заедно с всички барелефи и най-вече с позорния надпис отпред изчезне”, казва той и продължава:
“Този позорен надпис е не само позор и нещо грозно, но лъжа. Надписът гласи: “На Съветската армия освободителка от признателния български народ”. Първо, Съветска армия 44-та година няма. Тя се преименува на Съветска армия години по-късно. През 1944 г. окупационната армия, която окупира Царство България, е Червена армия. “Освободителка” - от какво да ни е освободила, освен от собствеността ни, от нормалния живот, от свободите ни, от независимостта ни и от много тонове злато, тютюн, розово масло.
Иво Дошев, “Обществен контрол”. Снимка: ФрогНюз
Българският народ признателен също не е. Показателното за този монумент е, че е построен 1954 г., за да ознаменува най-голямото съпротивително движение срещу комунизма в България - Горянското движение, което през 1953 г. е окончателно смазано. В тази “чест” 54-та година се строи МОЧА - Монумента на Червената окупационна армия. Нито един съветски войник не е загинал в България. България се е предала. Била е окупирана държава. Пълно безумие е това да бъде най-високия паметник в София, един от най-големите в България”, категоричен е Дошев.
МОЧА в момент е опасан от полицейски ленти, зад полицейските ленти стоят служители на реда. Около самия монумент пък има струпване на полицейски служители. Паркингът наблизо е побрал десетки МВР-ейски автомобили. Може би се очакват провокации.
“Да вадим ли шампанското?”, шегуват се демократите.
“Новоизлюпени жълтопаветници” - казват анти-демонтажниците. “Какъв жълтопаветник, аз съм от Търговище?”, шегува се Жечев.
Любомир Жечев в словесна схватка, плашат го с "Белене".
Говори се за Украйна, за това, че “Крим никога не е бил украински”.
Попивайки впечатления от демонтажа, говорим и с Надежда Ганева, граждански активист.
“Тепърва всичко започва. Вероятно ще отнеме доста време да демонтират монумента. Виждаме позитивен развой. Единствената ми критика е, че в момента го демонтират, защото бил опасен за хората, напукал се. Трябваше да го демонтират заради това, което представлява - една историческа лъжа”, казва ни тя.
Надежда Ганева. Снимка: ФрогНюз
“МОЧА трябваше да бъде унищожен като Мавзолея”, категорична е Ганева.
Илияна Маринкова
