Андрей Луканов и Петър Младенов скалъпиха едно политическо недоносче срещу мен. Унижиха съдебната власт и прокуратурата, изкараха, че България 33 години е нямала държавен глава. Мен може да ме съди само народът, предупреди преди 17 години последният комунистически държавник.
„В хола съм на бившия Първи. Аз съм Бетина Жотева и съм дошла да го питам за Дело номер 1. Поредното му разглеждане ще бъде на 3 декември, сряда. Защо интервюто се излъчва в "Частен случай"? Резонен въпрос, защото няма по-частен случай от този, че съдят държавен глава без закон за това.”
Неизлъчено интервю по БНТ на Бетина Жотева*
- Г-н Живков, на 23 октомври вие написахте обръщение към петимата първи държавни мъже със специална молба за разглеждане на особена процедура за съдене на държавен глава. Такава процедура няма в нито една от конституциите на България — от Търновската до сегашната. Само този факт ли Ви притеснява в това дело?
- Това е едната страна на въпроса. Действително Дело номер 1 се проточи повече от четири години. Едва ли е безразлично на българския народ за какво се съди бившият държавен глава. Колко хиляди се похарчиха? Може би милиони струва този процес на българския данъкоплатец. На 3-ти декември делото ще се гледа във втора инстанция на Върховния съд. Този процес е не само смешен. Той е позорен. Защото е свързан не само с личността на Тодор Живков, а с достойнството на българския народ. Според вас как се гледа по света на един народ, на една държава, в която срещу бившия държавен глава се води подобен процес? Ето, това е главното и решаващото. Аз ви цитирам как определиха Дело номер 1 още в първите дни на процеса видни международни журналисти: „Най-големият политически фарс, който човечеството помни”. Само цитирам, не коментирам.
- А какво мислите, че съдебният процес е политически?
- А вие какво мислите? Че не е политически? По света се тръби, че в България политически процеси няма. В същото време се демонстрира една безпомощна режисура и слабо изпълнение на политическа поръчка срещу бившия държавен глава. Това е едно политическо недоносче, заченато още в края на 1989 г., което се проточи повече от четири години.
- Значи вие смятате, че процесът е започнат от определени политически фигури?
- Да, определени политически фигури стоят зад него.
- Кои са те?
- Българският народ вече ги знае. На първия етап на процеса, когато бях арестуван, а и преди ареста, стояха Андрей Луканов и Петър Младенов. Те са, които дирижираха като политици Дело номер 1. След това щафетата поеха други. И до днес зад този процес стоят политици.
- В такъв случай вярвате ли в това, че съдебната власт е независима?
- Не това е главният въпрос, зависима ли е или независима съдебната власт. Съдебната власт е манипулирана. Тя беше даже унижена с декларирането, че Тодор Живков ще бъде осъден. За това се заговори още през 1990 г. От тогава системно се повтаря и в печата, и по радиото, и по телевизията, че Тодор Живков ще бъде осъден. Това беше и е едно унижение за цялата прокуратура и особено за съдебната власт. Аз не съм юрист, но доколкото мога да преценя, единствените органи, които могат да произнесат присъда срещу граждани на нашата страна, това са съдебните органи. А те бяха подложени на манипулация с една предварително предрешена присъда. Жалко е, че не реагираха. Все пак за чест на българското правосъдие трима видни български юристи, съдии по Дело номер 1, категорично подчертаха по време на процеса, че той нарушава Конституцията на Република България. Нещо повече, той нарушава не само действащата, но и всички конституции, съществували от освобождението на България досега. Нарушава международните норми в областта на съдопроизводството. Но кой е тук главният въпрос? Коя е основната теза, която е залегнала в Дело номер 1? Ами, че Тодор Живков не е бил държавен глава. Моля ви се, Тодор Живков не е бил държавен глава! България 33 години е била без държавен глава! Е как може! И децата в България знаят, че Тодор Живков е бил държавен глава. Да не говорим за света. Аз съм обиколил толкова страни. Къде ли не съм бил. И за всички съм бил държавен глава. Та аз съм подписвал документи. Всички документи, които заангажират България, са подписани от Тодор Живков в качеството му на държавен глава. Малко трудничко ще бъде да се убеди светът, че повече от три десетилетия е сключвал нелегитимни договори с мен.
- Значи, за да ви осъдят, първо трябва да се докаже, че вие не сте бил държавен глава?
- Точно това е тезата, залегнала в Дело номер 1. А бе и във всички други политически процеси, които започнаха. Разбирате ли в каква ситуация някои поставят себе си? Настрана, че те говорят от името на закона, от името на съда, от името на българския народ и какво ли не друго.
- Има ли до този момент някаква реакция на вашето обръщение от 23 октомври до петимата първи?
- Засега реакция има само от канцеларията на президентството. Както е известно, те се изказаха даже неподготвени, без да разбират съдържанието и целите на моето обръщение. Започнаха да реагират, да реагират емоционално. Доколкото помня, май обещаха да отговорят още на 8-ми ноември. Но явно трудничко им е било да удурдисат счетоводните отчети. Аз бих се обърнал към тая канцелария на г-н президента, а и към самия г-н президент. Питам - какво представлява тая канцелария? Аз, гражданинът Тодор Живков, все повече се убеждавам, че канцеларията на президента има главно две задачи. Едната й задача е след почти всяко изказване да разяснява какво е искал да каже президентът. И втората задача на тая канцелария е да намери факти, съображения на всяка цена да бъде осъден Тодор Живков. Колко чужбински командировки се направиха досега? И в момента има командировки в чужбина за събиране на материали, за да се осъди Тодор Живков на всяка цена. Ето, сега аз искам да се обърна към тях, тъй като ние сме били съпартийци. Защото и г-н президентът, и служителите в неговата канцелария са бивши членове, активисти на Българската комунистическа партия или на Комсомола. Това е .Може да има отделни изключения. Та искам да ги попитам като съпартийци: как така се случи, че след Десети мен ме изключиха от Българската комунистическа партия, а те си останаха. След това дружно отидоха в президентството. Обявиха се шумно за демократи. Обявиха се против социалистическия идеал. Аз не обругах социалистическия идеал, те го обругаха. Дайте да се разберем! Ние сме били в една партия. Как наричат по света тия, които от един идеал отиват на други позиции? Ренегати се наричат! А българският народ казва за такива хора чурукдъска.
- Аз съм сигурна - вашето мнение не е категорично, че само от президентството държат вие да бъдете осъден. Вашите последователи от новата партия, чиито имена споменахте преди малко...
- В моята книга, която излезе, "Тодор Живков срещу някои лъжи” аз конкретно отговарям на всички въпроси, в т. ч. и на свързаните с Дело номер 1. Пиша за тази вандалщина, извършена от тия, които заеха моето място. Това са Петър Младенов и Андрей Луканов. Ясно и категорично съм го казал там, в книгата. И сега го потвърждавам. Те са, които предизвикаха и решиха Тодор Живков да бъде арестуван. Може ли държавен глава да бъде арестуван по решение на политическа партия и на политически деятели някъде по света? В нашата страна обаче може. Мен трябва да ме съди българският народ с бюлетината и със специална процедура по решение на Народното събрание.
- А какво искате от петимата първи в обръщението си към тях?
- Искам съвършено прости неща. Искам една съпоставка между конкретни цифри за представителните пари, харчени по мое време и в следващите четири години. Харченото по мое време вече се намира в десетки томове. То е проверено. Да се види сега колко струва издръжката на висшия ешалон на властта. Ето, това искам. Председателят на Народното събрание, както знаете от трибуната на Народното събрание, заяви, че един пленарен ден коства на държавата, т.е. на българския данъкоплатец, един милион лева. Ашколсун на председателя на Народното събрание!
Но той каза само едната истина. Трябва да отиде по-нататък. Колко струва издръжката на така наречената работа в комисиите? Колко струват командировките в страната, да не говорим за командировките в чужбина. Колко струва издръжката за охрана? И така нататък. Ето, всичко това простичко и ясно да се оповести. А и за ония мерцедеси, за които заговориха. Бих поставил на г-н Йорданов въпроса (Александър Йорданов – председател на парламента – б. р.) – нека ми посочи една държава, аз съм бил в повечето напреднали страни, такова чудо не съм видял. Най-луксозните западни коли се намират сега във висшия ешалон на управлението на страната. Ето това е самата истина. А в същото време, когато съществува салтанат и разкош във висшия ешалон, долу, народът знаем в какво бедствено положение е. Деветдесет на сто от българския народ живее на границата на бедността. Аз поставям също така въпроса - как в страна, която се намира в толкова тежко положение, висшият ешалон си позволява да живее така разкошно? Едновременно с това ходи с просешка паничка по целия свят за помощ. Как ще се обясни това? Ето, нека тия неща да кажат. Да дадат данните. Народът сам да прецени. Нищо повече аз не искам от това. Аз съм гражданин на тази страна и те са длъжни да дадат тези данни, щом са ми необходими за защитата. Не желая да спекулирам, а да се защитавам. И то, да защитя честа и достойнството на българския народ. Защото аз вярвам в българския народ.
- А не смятате ли, че след тези думи ще ви обвинят в популизъм?
- Не могат разни политически хватки, каквито и да са те, да ме смутят. Аз съм Тодор Живков. И после - кой би имал наглостта да ме обвини в популизъм при тази катастрофална обстановка в държавата? На фона на която нечии представителни пари, нечии заплати, нечии привилегии се увеличават с дни. Пред очите на народа и на света. По мое време БКП, БЗНС, ОФ и профсъюзите получаваха строго определени средства от бюджета. Сега в България има над 150 партии и няколко профсъюза. В повечето от тях членската маса е условна, символична. Наскоро четох, че някаква комунистическа партия у нас въртяла търгове за десетки милиони. Какво остава за парите, които се въртят в големите партии? Кой ги финансира, освен бюджетът? Чужди държавни фондации. Чии интереси всъщност защитават такива партии? Аз твърдя, че народът трябва да знае това.
- На какво очаквате да ви отговорят петимата?
- Трябва да ми отговорят на четири въпроса. И то въпроси, по които съм получил присъда от първа инстанция. Първият въпрос, за който искам справка, е колко са представителните пари днес и как се разпределят. Вторият ми въпрос също е прост. Колко души получават представителни пари сега в България? Знае се, че само Народното събрание има 240 депутати. Да не говорим за президентството и прочие. По мое време бяха 80, не повече от 100 души. Третият въпрос е за така наречените квартири. Бил съм дал десетки квартири. Направих проста сметка. Всяка година получавах повече от 2000 молби. Но нямаше молби за работа, хората работа имаха. Според мен не по-малко от 1000 молби са удовлетворени. Чии са тези молби, аз не знам. Над 60 на сто от тия, които бяха свидетели по делото за квартирите, не ги познавам, никога не съм се срещал с тях. Искам една справка, за да се види защо подбраха само около 70 случая. Защо се унижиха в съда такива хора като Гена Димитрова, Татяна Лолова, Георги Калоянчев, Цветана Манева Манева, да не изброявам всички. Защо? Явно, за да унижат тези хора. За чест на свидетелите по Дело номер 1, с изключение на един-двама, всички се държаха достойно.
- До този момент има ли реакция на вашето обръщение?
- Те не могат да отговорят.
- Защото не знаят или защото не искат?
- Не, защото борбата сега е за кокала. Знам, че няма да отговорят или ще отговорят манипулирано. Това, че те не отговарят цял месец е вече отговор. И то какъв отговор. Колкото до отговорността за провежданата по мое време политика, за защитата на националните интереси, за сигурността на държавата, за благосъстоянието и социалното осигуряване на всеки български гражданин - зачеването до поемането на разноските дори по погребението - по всички тези въпроси аз винаги съм бил готов и съм готов да отговарям и пред съда, и пред целия народ.
*Б. р. – „Арестуваното” интервю на Бетина Жотева с последния комунистически държавник на България се публикува за пръв път от Frognews.bg с изричното съгласие на автора, след като 17 години е престояло в архив. То е направено през късната есен на 1993 г. в дома на Тодор Живков на софийската улица „Секвоя”. Тогава топ-журналистката на БНТ, а сега шеф на отдел "Връзки с обществеността" към министерството на финансите, в продължение на месеци "атакува" бившия партиен лидер чрез журналистката Невена Шевалиева, която след свалянето Живков от власт му става личен консултант, редактор и сътрудник.
Тогавашният арестант номер едно се съгласява да разговаря с Жотева, а при първата им среща признава: „Избрах тебе, защото, като говориш на хората, не ги лъжеш, затова си тук.”, спомня си днес авторът. „При първата ни среща не бях наясно с измерението, с човека, с когото ще разговарям. Бях притеснена и развълнувана, но едновременно усещах, че доверието му е признание за мен. Проведохме 5 или 6 срещи, разговаряхме все в една малка стаичка с маса и два фотьойла. По всички стени имаше рафтове с книги. Това беше работният кабинет на Живков. Казваше, че не спира да пише – понякога на печатна машина, или на ръка. Между отговорите на въпросите разказваше интересни истории за свои подчинени и за живота си във властта.”, казва днес Бетина Жотева.
Оказва се, че интервюто й е първото, което Живков дава за медия след повече от три години мълчание. БНТ го анонсира гръмко няколко дена преди излъчването му. То трябва да е с продължителност 35 минути в най-гледаното време, но малко преди излъчването му е спряно. В монтажната зала влизат тогавашният генерален директор на БНТ Хачо Бояджиев и директорът на Канал 2 Георги Кузмов.
„Хачо каза, че интервюто трябва да бъде свито до 5 минути и да бъде излъчено в друго часово време в предаването „Частен случай”. Разбрах, че това не е негова идея, но не мога да кажа дали спирането дойде от „Дондуков” 1 или от „Дондуков” 2. Хачо не можа да даде разумно обяснение. Жоро се опита да ме защити, но без резултат. Отказах да се съглася с решението им – да го преработя и съкратя драстично. Взех си шапката и се махнах от телевизията. 2 или 3 дена не стъпих на „Сан Стефано” 29. Разбрах, че все пак са излъчили орязана версия от 5 минути в „Частен случай”, но не я гледах. По-късно се чух с Живков. Той беше разочарован, но разбра, че нещата не зависят от мен. Засмя се, но му беше криво”, спомня си Бетина Жотева.
