Който иска да купи храна със 70% по-евтино, се нарежда на вечерната опашка в големите търговски вериги.
Тогава и без пари пускат бързоразвалящи се плодове и зеленчуци, пише вестник 24 часа. Ако доматите се харчат по 2 лв. за кг през деня, след 18-19 ч. непродадените ги дават за по-малко от левче. Това се прави, защото на следващия ден вече стоката няма да има търговски вид и я бракуват. Магазинът предпочита да я продаде евтино, а да не търпи загуба и разходи за унищожаването й. Цените в края на срока на годност се свалят и за почти всички останали стоки - сирена, салами, консерви и дори хайвер. Най-големи разлики се получават при вносните елитни продукти - например моцарела. В столичен магазин тя се продава по около 4,50 лв. за 150 грама, но когато останат 2-3 дни до изписания краен срок на етикета, се пуска по 99 стотинки. Ако остава 1/3 от срока на годност и има драстични количества, т.е. няма да се продадат, правим преоценки, обясни Марияна Хаджиева, шеф на маркетинга в "Пикадили". Намаленията стигали и до под доставната цена, или над 50%. За риба и месо се прави само една преоценка, с около 20%. Ако не се продадат, се унищожават в екарисаж.
Нашите клиенти са взискателни към покупките, интересуват се от качеството и по-скоро няма голям интерес от потребителите към намалените стоки, твърди Хаджиева. За плодовете и зеленчуците пък на всеки час стоката се пресортирала и проверявала, като негодната се унищожавала. При нас всички храни с изтекъл срок се бракуват и унищожават, коментира шефът на "Кауфланд" Димитър Спасов. Например месните продукти се изгаряли в екарисаж. С наближаването на крайния срок на годност от веригата правят намаления. При стоки като консервите това може да стане и месец преди датата, отпечатана на етикета. Най-често намаления се правят на бързо развалящите се плодове и зеленчуци.
Не всички магазини обаче свалят цените, някои имат договори с доставчиците си непродадените количества да бъдат взети обратно за тяхна сметка. Не е ясно те пък какво правят със старите храни. Съмненията са, че не всички ги унищожават, някои ги преработват и пласират като нови. По българското законодателство производителите са длъжни да изписват срока на годност по 2 начина - с "Използвай преди:..." или "Най-добър до...". Първият надпис се използва за бързоразвалящи се храни с трайност до 3 месеца, а вторият - за останалите, обясни Мая Макавеева от дирекцията за контрол и безопасност на храните в земеделското министерство. Датата на производство не се изписва от 2007 г. след влизането ни в ЕС. Причината е, че сме длъжни да прилагаме европейската директива за етикетирането, а в нея тя липсва.
В ЕС не пишело на стоките кога точно са произведени. Това можело да се разбере само ако самият производител за партиден номер използва датата, на която са излезли от предприятието. Партидата обаче може да се означи и с всякакви други цифри в кодиран вид като преди тях има латинската буква L. На опаковката на храните е задължително да се опишат всички алергени. Това са например глутен, соя, ядки, сулфити. Затова и производителите на шоколади стандартно пишат, че може да съдържат следи от ядки и соя, за да се предпазят от евентуални проблеми. Ако на етикета пише "Използвай преди...", това означава, че след този срок продуктът не може да се използва и трябва да се унищожи, уточни Макавеева. Причината е, че не може да се гарантира вече безопасността им. При стоките с "Най-добър до.." пък означава, че до тази дата те са със запазени всички качества, но след него не стават опасни, а само може да променят някоя от характеристиките си - например цвят или вкус. Затова и за тях е допустимо удължаване на срока на годност.
Това става само по искане на търговеца или производителя пред официалния контролен орган - в момента за животинските продукти е ДВСК, а за останалите - РИОКОЗ. Те след изследвания в лаборатория дават разрешение за по-дълъг срок - най-често месец. У нас обаче много рядко се иска удължаване на трайността, обикновено е за големи партиди консерви. Причината е, че разходите по изследванията са големи и не си заслужава за по-малки количества. Отлежалите вина разкриват по-пълно качествата си, затова е разбираемо защо на бутилките няма срок на годност. Посочена е обаче коя година е реколтата, а много изби слагат и датата на бутилиране. Познавачите обаче знаят, че при белите вина не се търсят отлежали, а се предпочита последна реколта или тези отпреди 2-3 или най-много до 5 години. Правилото, разбира се, търпи и изключения, особено при белите с по-висок алкохолен градус.
Червените вина имат различна трайност. Отлежало каберне или мерло разкриват най-добре качествата си след 6-7 години, но има образци, които могат да се отворят и след десетилетия, стига да са добре затапени. По-леките червени вина от сорта "Гъмза", "Памид" или "Широка мелнишка" е добре да се изпият до петата година от реколтата. (24 часа)
