Паметникът на Съветската армия, независимо, че се представя за паметник в памет на жертвите от страна на Съветския съюз през Втората световна война, които жертви наистина трябва да бъдат обект на почит, той не прави това, по-скоро е паметник за това как Съветският съюз е победил България.
Това каза за ФрогНюз Гого Лозанов.
“За да не остави никакво съмнение, освен разбира се тази фигура на шмайзера, на войника, който е застанал над българската жена и над българите със своя съветски шмайзер, което в крайна сметка съдържа в себе си и налагане на власт със сила. Паметникът не изразява почит към загиналите във войната войници, а към съветския режим и съветската власт. Понеже този режим и тази власт исторически падна на 10 ноември за щастие, както става с всички недемократични диктатури, те рано или късно падат и демокрацията, в това е нейната сила, че тя успява в евроатлантическия свят да се пребори с тези режими, както става и с фашизма. Така че след това падане е нормално хронологично да няма повече такъв монумент, който да пропагандира съветската власт”, обясни той.
"В годините в дефиницията за пропаганда в “Енциклопедия Британика” ще видите, че там става дума за пропаганда с думи, образи и монументи. Това е типична пропаганда с монумент. Днешният просъветски режим, който иска да продължи властта и влиянието в света, естествено се бори с всички сили този паметник да остане през годините и успяваше сега”.
“Доводът, който обикновено чувам от страна на БСП и другите проруски проксита в България за запазването на Паметника на Съветската армия е, че история не трябва да се събаря, но ако беше така самите комунисти нямаше да съборят паметника на Сталин във Варна и да прекръстят градът Сталин във Варна. Преходът със Сталинския режим към последвалия го съветски режим с новите му лидери е много по-малък отколкото прехода от комунизъм към демокрация”, каза културологът.
“В това отношение в момента има много повече основания старите пропагандни послания чрез монументи да им се отнеме тази роля. Как може да допуснем в една евроатлантическа, демократична държава да има пропаганда на един, обявен за престъпен чрез закон режим, няма никаква логика. Разпространяването на образи на диктаторски режими е форма на престъпление. Паметникът и фигурите му трябва да бъдат демонтирани и разположени някъде, където да бъдат разглеждани като артефакти, а не като пропагандно послание”.
На въпрос какъв паметник трябва да бъде монтиран на мястото на досегашния, Лозанов обясни, че известният скулптор Александър Дяков е искал да бъде монтиран кръст, християнски символ:
“Може би такъв тип символика не е удачен, по-добре е това място да си остане градинка. Доколкото София е мултикултурен град, има и други граждани, които изповядват и други религии, такава натрапчива символика не би била достатъчно толерантна, така че според мен трябва да си остане градинка, защо трябва да има нещо?”, каза Лозанов.
Разговаря Констанца Илиева
