"Русия може да е мила на някого, но тук е България. Това е София, а не Москва. И хайде да имаме предвид, че макар и по-малки и по-слаби, не сме си намерили държавата на улицата и тя си е наша. Имаме си и историята, и постиженията, и бъдещето. И ще се оправяме без "покровителката", пише Георги Цветков.
Георги Цветков, ескперт по национална сигурност и управление не отбраната, Facebook. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
Прослава на Съветския съюз и Йосиф Сталин, без които нямаше да има комунистическа власт в България - просто и ясно. Затова е издигнат този комплекс според авторите му.
Това е време когато Варна и Мусала са наречени "Сталин", а Георги Димитров - говорещ умишлено развален български език гражданин на СССР, е приживе превърнат в "икона" на безбожниците.
Това е времето на най-високата точка на денационализирането ни като българи. Без Стамболов, без Захарий Стоянов, без "Ден на храбростта", даже без Иван Вазов.
Време на безмилостно физическо изличаване на българското, което бива наричано "фашизъм" и "великобългарски шовинизъм" - чрез разрушаване на паметници, църкви и убийства и мъчения над хиляди хора.
Този комплекс символизира извършването на преднамерено зло над хиляди българи и българската нация като цяло.
П.П. "Защитниците" днес пишат, говорят на висок глас, правят демонстрации на улицата и даже в Парламента. Жертвите някога не са имали тези права. Били са физически смазвани. "Защитниците" и днес искат да смажат мнозинството от българите като си присвояват правото да говорят от името на "народа". Кой е този народ? Мнозинството от българските граждани?! Не! Според тях "народът" е тяхното неграмотно малцинство.
П.П.П. Точно по това време открито се говори за "недоубити", "недобити", "гадове", "бивши", "суингове", "зози" и т.н. Днес никой не отрича на "защитниците" човешките и гражданските им права - въпреки че открито действат за Русия. Защото сме демократична държава. А те пак са със същия речник - "фашисти", "изроди", "гадове", "позор", "джендъри", "Народен съд" и т.н.
Сега са малко и жалки, но дори да направят една стъпка към насилие, гражданите и правителството трябва да покажат, че не са без зъби.
Русия може да е мила на някого, но тук е България. Това е София, а не Москва. И хайде да имаме предвид, че макар и по-малки и по-слаби, не сме си намерили държавата на улицата и тя си е наша. Имаме си и историята, и постиженията, и бъдещето. И ще се оправяме без "покровителката".
