Последните дни се изписа много за Паметника на Съветската армия в София - или МОЧА (Монумент на окупационната Червена армия) и неговата съдба. Построен като тотем на чужда армия, окупирала и безчинствала в България през периода от септември 1944 г. до декември 1947 г. Нека обаче да поговорим малко и за българските паметници, разрушени от комунистите.
Антон Дончев, Facebook. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
Последните дни се изписа много за паметника на Съветската армия в София и неговата съдба. Построен като тотем на чужда армия, окупирала и безчинствала в България през периода от септември 1944 г. до декември 1947 г.
Искам да напомня за отношението на властта, издигната и укрепена от тази армия към нашите, българските паметници. Издигани през годините, за да почетат героите, загинали за национално обединение и допринесли за изграждането на съвременна България.
Същата съдба сполетява и много храмове, крепили вярата и идентичността на народа през годините.
И така, нека започнем с малка част от разрушените български паметници и храмове в периода 1944-1989 г.
1. Мемориал на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк в София.
Открит е на 28 октомври 1934 г. от цар Борис III. Състоял се е от три големи мраморни стени, разположени във формата на буквата „П“, на които са изписани имената на над 3000 загинали от двата полка в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Пред централната стена е поставен на пиедестал лъв, който държи картата на Санстефанска България с нейните етнически очертания. След деветосептемврийския преврат комунистическата власт премахва статуята на лъва. През 1979 година мемориалът е окончателно разрушен.
2. Паметник-портал на 7-ми пехотен преславски полк в Шумен.
Построен е през 1927 г. по проект на шуменския архитект Кирил Рачев и e открит на 6 май. На основните мраморни плочи са били имената на повече от 2000 войници, подофицери и офицери, служили в полка и загинали за Отечеството. Монументът е съборен през 1957 г с решение на БКП.
3. Паметник на Ботев във Враца.
Изработен по проект на австрийския скулптор Густав Еберлайн, автор на уникалната статуя на Гьоте в Рим. Открит през 1890 г. на същия площад, на който 14 години по-рано са излагани главите на ботевите четници. Демонтиран през 1955 година след като подразнил Вълко Червенков.
4. Паметник на д-р Страшимир Дочков в Свиленград.
Български революционер, одрински деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, лекар. Завършва с отличие българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий" в Солун през 1894 година. Дипломира се като хирург, доктор на медицинските науки в Женева и след това Берлин. Създава здравни служби в 19 селища от околията на Свиленград и работи за водоснабдяването на града.
След смъртта му през 1936 година със средства, събрани от признателните граждани е построен паметник. Унищожен след 9 септември 1944 година. Веднъж хвърлен в река Марица, по-късно изваден, натрошен и отново хвърлен там. Костите му са били изкопани от гроба и изхвърлени на бунище, недалеч от гробищния парк.
5. Паметник на незнайния македонски четник в Благоевград.
Открит през 1933г. Статуя на четник от ВМРО на голям пиедестал, на който с метални букви е изписана годината на създаване на ВМОРО – 1893. Изработен е от скулпторите Пандо Киселинчев и Кирил Шиваров. След след 1944 година е разрушен.
6. Войнишкият паметник в Панагюрище.
Издигнат в центъра на Панагюрище – срещу околийското управление. Преместен през 1933 на Горната чаршия поради промени в градоустройствения план. Демонтиран в началото на 1961 г с решение на Околийския съвет.
7. Паметник до гроба на Тодор Александров над с. Сугарево.
Построен през 1924 година. През 1944г е разбит, а паметните плочи хвърлени в близкия дол. Разрушен е и водопроводът, направен от глинени тръби до близката чешма. Паметникът е възстановен през 1993г.
8. Църква "Всех Святих" в Русе.
Построена е през 1898 г. по проект на Едуард Винтер. На 12 януари 1965 г. храмът е предаден на Градския съвет, а целият му инвентар е демонтиран и пренесен в църквата „Св. Троица“. На 16 април 1975 г. са извадени и пренесени костите на тримата доростоло-червенски митрополити, погребани във „Всех Святих“, а храмът е разрушен. Построен е в близост отново през 2012г.
9. Църквата "Света Богородица" в с. Яна (Софийско).
Построена през Х в. и разрушена през 1948 г.
10. Църквата "Св. Неделя", гр. Стрелча.
Построена през Възраждането и разрушена през 1969 г.
11. Църквата "Св. Николай" в с. Железна, община Чипровци.
Построена през средните векове, разрушена през 1944 г. Била е паметник на културата и част от стенописите, свалени преди 1944г се пазят в София, в криптата на Александър Невски.
12. Манастирът "Св. Йоан Предтеча" в гр. Ахтопол
Системно поругаван и оскверняван след 9.IX.1944 г, напълно разрушен в средата на 60-те години.
13. Габровският девически манастир "Св. Благовещение".
Разрушен до основи през 1959 г.
14. Църквата "Рождество Богородично" в с. Голям извор, Хасковско.
Разрушена през 1981 г.
15. Църквата "Св. Димитър" в с. Пастух, Кюстендилско.
Разрушена след 1944 г. Местен комунистически лидер използва камъните от храма, за да си построи къща.
16. Горнобанският манастир "Св. св. Кирил и Методий".
Част от Софийската Света Гора. Превърнат в казарма през 1945 г.
17. Манастирът "Св. Марина" край с. Каран Върбовка, Русенско
Превърнат в пионерски лагер.
18. Раковишкият манастир "Света Троица", Видинско.
Превърнат в застава на гранични войски.
19. Църквата "Успение на Пресвета Богородица" в с. Попово.
Взривена през 1953 г, по повод строежа на яз. Студена. Църквата не попада в чашата му и основите и стоят близо до ловната резиденция.
