За служебен министър-председател президентът назначава измежду „председателя на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд, управителя или подуправителя на Българска народна банка, председателя или заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник“. Това решиха депутатите днес. Народните представители в Комисията по конституционни въпроси приеха на второ четене измененията в Конституцията.
Вчера министър Атанас Славов заяви, че има писмо от страна на Върховния касационен съд (ВКС), с което настояват от кръга лица да бъде изключен председателят на съда.
Преди началото на заседанието Надежда Йорданова („Продължаваме промяната - Демократична България“) обясни, че консенсусът се оформя около внесения текст между първо и второ четене, така че ще бъде подложено на гласуване това, което е предложено, предаде БТА.
„Относно председателя на ВКС и председателя и заместник-председателя Сметната палата – към настоящия момент няма решение те да бъдат изключени от списъка", заяви Йорданова и добави, че още в самото начало на конституционния дебат са заявили, че използват гръцкия пример за това решение, тъй като то по-скоро засилва обстоятелството, че служебният кабинет не трябва да бъде партийно обвързан и няма политически мандат.
Депутатите гласуваха още, че избори за ново Народно събрание (НС) се произвеждат не по-късно от един месец след изтичане на срока на пълномощията на действащото Народно събрание. С полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се прекратяват пълномощията на предишното НС, решиха още депутатите.
Депутатите приеха вчера текстовете, свързани с двойното гражданство за народните представители и министрите. Министър Славов коментира, че решението за двойното гражданство е суверенно решение на българския парламент.
Депутатите се отказаха от идеята датата на националния празник на България да бъде променена от 3 март на 24 май и приеха основните разпоредби, свързани с мандатността на главния прокурор, Висшия съдебен съвет и начина, по който се попълват квотите.
Oще 9 месеца живот на настоящия ВСС
Изборите за членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет пък ще се проведат до три месеца след влизането в сила на законите, които трябва да се променят след обнародването на измененията на основния закон. До избирането на Висш прокурорски съвет, Съдийската и Прокурорската колегия на досегашния ВСС изпълняват функциите си съгласно новите изменения. Това на практика означава, че досегашният ВСС ще е легитимен поне още 9 месеца - до есента на 2024 г., а и едва след това ще започне процедурата за избор на нов главен прокурор.
Велислав Величков от Инициатива "Правосъдие за всеки" коментира, че заради тези разширени срокове нов главен прокурор ще има най-рано след 11 месеца. Постави и въпроса дали тези срокове не поставят под съмнение изобщо избора на нови висши магистрати, тъй като не е изключено да има и нови предсрочни избори.
Проектът е одобрен на второ четене в комисия
"Законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията на Република България е приет от комисията на второ гласуване. Очакваме гласуване в зала, което ще се случи вероятно във вторник (19.12.2023 г., бел. ред)". Това каза пред журналисти Радомир Чолаков, председател на Комисията по конституционни въпроси, която прие на второ четене измененията в Конституцията.
След гласуването министър Атанас Славов отбеляза, че най-важното е българското общество да е доволно, нашите партньори и съюзници да са убедени, че постигаме независимо правосъдие и отчетност на прокуратурата.
ФрогНюз
