Очаквам всичко от “Възраждане”. Те не се колебаят да късат кабели, да блъскат квестори и жени, които нямат нищо общо. В момента има подвижни микрофони и продължава работата на НС. Парламентът ще продължава да работи. Не може да ставаме жертва на група саботьори, които нищо не могат да създават. Няма да им позволим да рушат.
Това заяви в интервю за ФрогНюз депутатът от ПП-ДБ Искрен Митев.
Припомняме, че депутатите на Костадин Костадинов са блокирали трибуната и не дават на народните представители да се изказват от нея. В момента обаче изказванията се правят от място с подвижен микрофон. Затова от “Възраждане” решиха да изключат колоните в залата, което предизвика гнева на Делян Пеевски и Йордан Цонев от ДПС. Стигна се почти до бой.
Ето и цялото интервю:
Господин Митев, НС работи при извънредни обстоятелства в момента. Докъде ще стигне този бойкот на парламентарната трибуна? Видяхме почти бой днес.
Парламентът ще продължава да работи. Не може да ставаме жертва на група саботьори, които нищо не могат да създават. Няма да им позволим да рушат. Всеки, който наруши или нормалния ред в държавата ще си носи последствията и отговорността.
Те може да са безотговорни към избирателите си, но носят отговорност за действията си.
Тошко Йорданов от ИТН каза вчера, че това е нормална форма на протест.
Тошко Йорданов днес си стои почти седнал, не го виждам да ходи много, много. Но виждам група народни представители, които се държат като бабаити. Нормално ли е да протестираш срещу това, че се случва нещо нередно, създавайки разруха? Поведението им преминава границите на нормалното.
Очаквате ли бойкотът от “Възраждане” да продължи и утре?
Очаквам всичко от “Възраждане”. Те не се колебаят да късат кабели, да блъскат квестори и жени, които нямат нищо общо. В момента има подвижни микрофони и продължава работата на НС. Имаме безкрайно много идеи и възможности да противодействаме на всички безчинства и незаконни действия от тяхна страна.
Промените в Конституцията, които предлагате, бяха попарени от много юридически експерти. Има опасност част от тях да паднат в Конституционния съд. Как се прави реформа при такава вълна от критики?
Нормално е, когато се разглежда основния закон в държавата, да има критики. Но трябва да се гледа откъде идват критиките - има критики например от президента, който не е доволен, че му се намаляват правомощията. Основният закон в държавата засяга много страни и трябва да има критики. Би било страшно, ако няма дебат по темата. Това би означавало, че няма експертиза.
Ние не се притесняваме, че има критика. Както виждате - в частта със служебния кабинет предложенията за това кой може да бъде посочен от държавния глава за премиер бяха три. Въз основа на критиките разширихме до 10 човека. Вземаме предвид всяко едно мнение, което е градивно.
Има и критики обаче по отношение на това, че се бърза. Защо се бърза и има ли общо конституционната реформа с членството ни в Шенген?
Не се бърза. Имаше ясна заявка, че ще се прави такава реформа. Нещата са разписани от месеци, имаше обществено обсъждане. Това е субективно преживяване - колко време трябва, за да се случи нещо. Има си срок и той се спазва. Минали са месеци от първите предложения. От там нататък - Конституцията не беше приета по бързата процедура, имаше допълнителни срокове. Всички хора, които трябваше да дадат мнение, са поканени, изслушани. Това е несъстоятелен аргумент. Години ли трябват, за да се случи конституционната реформа и да е достатъчно?
А обвързан ли е въпросът с членството ни в Шенген?
Смятам, че част от критиките на държавите, които неправомерно налагат спирачка за България, са за това, че ние нямаме достатъчно реформи в законодателството, които да осигуряват върховенство на правото и борбата с корупцията. Промените в Конституцията целят промени в посока справедливост в държавата. Смятам, че дори и да не са пряко свързани, това ще е позитивен сигнал, че имаме волята да работим в тази посока.
интервю на Джесика Вълчева
