Симеон Сакскобургготски се обяви за приемане на Турция в ЕС и възрази срещу опитите да възпрепятстваме включването й с искания за референдум по въпроса.
Мнението на последния български цар и бивш премиер е публикувано в неговия сайт www.kingsimeon.bg. То започва с въпрос. “Отново отделни политици и среди говорят за български референдум „за” или „против” влизането на Турция в ЕС. Защо ли?”, пита Сакскобургготски и препоръчва “всеки, който вярва, че последователността и разумът в политиката са не просто важни, а са неотменим дълг на политиците и правителствата, може да помисли върху следните няколко факта и върху въпросите, които те поставят”.
Ето и фактите – “Турция е приета за член НАТО през 1952 г., след като застана категорично на страната на Запада и подкрепи със свои войски Обединените нации в Корейския конфликт. С армия втора по големина след Съединените щати, Турция пое ангажимента заедно с всичките рискове да бъде крепостна стена срещу евентуална съветска инвазия в Европа през черноморския и средиземноморския региони. Турция и Норвегия бяха единствените страни в НАТО, имащи граница със Съветския съюз. През всичките тези повече от 50 години никой не поставяше под съмнение принадлежността на Турция към Евроатлантическото пространство, нито ролята й за общата сигурност на Европа”.
От наша гледна точка има още един твърде важен исторически детайл – Турция искрено и активно подкрепи България в желанието ни да се присъединим към НАТО, което успешно постигнахме на 29 март 2004 г. по времето на най-критичната заключителна част от преговорите ни за присъединяване към Европейския съюз, напомня Симеон Сакскобургготски.
Следва ново напомняне – “Решението за започване на преговори с Турция и Хърватия беше взето през 2005 г. Предстоят дълги преговори и доказване на изпълняване на все по-високи критерии и стандарти – процес, през който нелеко премина и България. Решението за приемане на Турция в ЕС е все още твърде отдалечено във времето и не е в дневния ред нито на нашето, нито на правителствата на европейските ни партньори”.
После има още един въпрос – “Европейският съюз е общност, за която икономическата свобода, стабилност и просперитет, редом с културното многообразие, са основни ценности. В състояние ли е някой да аргументира смислено защо едни държави на територията на Европа да имат правото, а други – не, да желаят да станат част от тази общност, ако отговарят на критериите и приемат демокрацията като фундаментална процедура?”
“Днес е политически модно сред радикалистите в Европа да създават противопоставяне именно на основата на културното многообразие. Но модата е по същината си мимолетна и обикновено е белег на отделна група хора, които търсят да се отличат от останалите. За нас, българите, такова противопоставяне е още по-неестествено – защото става дума за най-голямата ни съседна страна, с която отношенията ни се развиват възходящо. Още повече, че географски страната ни e на пътя на Турция към Европа и за пръв път в най-новата ни история се открива възможност да допринесем за по-успешното бъдеще на Стария континент. Нека си припомним и една наша стара българска житейска мъдрост: не можеш да си добре, ако съседът ти е зле”, завършва материалът.
