"Свидетели сме на стотици, хиляди членове на партии и техни привърженици, които без да са с двойно гражданство, се бият в гърдите, че са патриоти, а са открити агенти на Русия и Путин. Лоялността не е въпрос на паспорт, а е нещо което е в главата на човека. Предателите са с нас, когато една агентура, едно разузнаване прави всичко възможно техният агент да не се различава от останалите граждани. Истинските агенти често са само с българско гражданство, те често пъти са с патриотични изяви, някои от тях дори са с проевропейски".
"Опитите да се изтъкне, че двойното гражданство задължително създава проблем с лоялността, е фарс".
Това каза за ФрогНюз адвокат Михаил Екимджиев.
Ето го цялото интервю:
Адв. Екимджиев, през последните дни станахме свидетели на грозни гледки в пленарна зала и то в един изключително важен момент за държавата, когато се гласува бюджетът и промените в Конституцията. Как ви се струва бойкотът на опозицията в парламента, който наблюдаваме?
Не е изненадващо, декларации в тази насока имаше и от “Възраждане”, и от БСП, и от ИТН. Изненадващи са само някои странности в сценария на бойкот, като се има предвид, че част от народните представители са бивши сценаристи, не трябва да се изненадваме на тези прояви на артистизъм, с който се забавлява публиката.
От друга страна, така нареченото конституционно мнозинство в невъзможната сглобка Пеевски, Борисов и от другата страна Христо Иванов и Кирил Петков също ни забавляват, защото аз смятам, че историята с Паметника на Съветската армия е просто димка, която да скрие за част от хората, че всъщност обещаната ни съдебна, конституционна реформа е смачкана, обезкървена и обезсмислена до голяма степен.
В понеделник стана ясно, че вече няма да имаме право на индивидуална конституционна жалба. Как ще коментирате това изменение?
Държа да отбележа, че идеята за индивидуална конституционна жалба съществува още в първия проект за Конституция от 1991 г., но тогава, в онзи контекст на Народно събрание, доминирано от социалистическата партия, с всички връзки със служби, беше възприет един модел на Конституционен съд, който не е ангажиран с правата на гражданите като основна конституционна ценност, а е ангажиран преди всичко да се занимава с взаимоотношенията и споровете между институциите.
Това е онова тоталитарно, съветско, сталиниско разбиране, че държавата е по-важна от ценностите и от правата на човека, в името на които и заради които съществува цялата тази държава - поне както се разбира в демократичните общества и в истинските правови държави.
За съжаление това разбиране продължава да доминира в главите на т.н. ни конституционалисти, които не разпознават основните ни права и свободи, гарантирани в Конституцията, просто защото няма откъде да се научат да ѝ придават смисъл.
На базата на това непознаване на основните права и свободи те са враждебни към тях и правят всичко възможно да ни лишат от достъп до Конституционния съд, като държа да подчертая, че такава възможност - на индивидуална конституционна жалба е предоставена на гражданите в почти всички източно- и централноевропейски държави. В целия бивш социалистически блок гражданите имат право на такива жалби. Преди няколко години, когато споделих на един полски колега конституционалист, че в България такова право не съществува, той беше изумен и ме попита: "А защо ви беше тогава Конституционен съд?". Със страшна сила този въпрос седи и сега.
Големият парадокс е, че тези хора, които дойдоха със заявката за върховенство на правото, за правата на човека за справедливост, отказват без видима причина право на конституционна жалба.
Точно това управление направи нещо безпрецедентно. То спря да изпълнява решенията на Европейския съд по правата на човека от преди 2 месеца. Аз се занимавам с такива дела в Страсбург от четвърт век и това наистина е безпрецедентно. Не само държави като Турция и Русия са си позволявали някога да не изпълняват решенията на ЕСПЧ.
Аз се чувствам измамен от хора, които подкрепях и с гласа си и на площадите, когато протестирахме срещу Гешев и Борисов. В един момент сега ние виждаме как те просто са се договорили да смачкат правата ни, да смачкат съдебната част от конституционната реформа.
Стана ясно, че този ВСС, чийто мандат отдавна е изтекъл, ще продължи да съществува поне още 9 месеца, заедно с него и Сарафов. Какво да очакваме след това?
Ще се надяваме, че парламентът ще излъчи квалифицирано мнозинство от две трети, за да избере новия ВСС и новия Прокурорски съвет. Това, разбира се, прилича на мокър сън. Очевидно има постигнат пазарлък, съдебната част от конституционната реформа да бъде смачкана и ние виждаме какво се случва. Само допреди няколко месеца се поставяше въпросът ще има ли главен прокурор или ще има само административен ръководител на прокуратурата.
Сега не само е ясно, че има главен прокурор, не само, че той ще запази методическото си ръководство, но и в Конституцията няма да бъде записан нито един ред какво означава това методическо ръководство. При една такава абстрактна формулировка, Борислав Сарафов например спокойно би могъл да започне да изземва и да разпределя дела на когото си поиска и да казва, че това е в изпълнение точно на тази му функция на методическо ръководство, защото всеки влага в нея каквото си поиска. Когато главният прокурор продължава да е без ефективен външен контрол, той наистина ще продължи да си върши каквото си поиска, както и сега.
В пленарна зала голям спор предизвиква разделянето на ВСС на два съвета - прокурорски и съдийски, като в съдийския преобладава професионалната квота, а в прокурорския - излъчената от парламента. Трябва ли да се случи това разделение?
Ако се върнем към първоначалния проект, категорична беше идеята за пълно разделяне на ВСС, на Висш съдебен и Висш прокурорски съвет.
Сега изведнъж се оказа, че е жизнено важно да има едно общо събрание, чрез което прокурорите да могат да се месят в работата на съдиите и само да припомня, че правилата, при които бяха проведени онези перверзни, фалшифицирани избори, бяха утвърдени с решаващия глас на прокурорите във ВСС миналото лято - юни, когато в сградата на Върховния административен съд се оказа, че от един и същ IP адрес бяха гласували 200 съдии, а от друга страна установихме, че там са влезли 28 съдии в същия ден, тези правила за гласуване с някакви талончета, които трябваше да минат през административните ръководители, бяха утвърдени от прокурорите на ВСС.
По такива въпроси като правилата за гласуване за избор, като обученията на съдиите, по неразбираеми причини ще могат да се намесват и прокурори.
Относно сградите, вместо да бъдат изгонени прокурорите от Съдебните палати, защото не им е мястото там - те са страна в наказателния процес и общуването по коридорите и по кафенетата със съдии е противопоказно и за едните, и за другите и развращава съдебната система, всява недоверие към хората. Точно те ще решават за стопанисването на сградите, с правилата за гласуване и какво ли не.
Това също е едно отстъпление от първоначалния замисъл. В момента фокусът е върху темпото, върху ритъма, с който работи тази машина, а не в същността и смисъла на промените.
Случайно да сте видели Христо Иванов, Кирил Петков, министър Славов да са сложили някаква червена линия, спрямо която да се каже, “ако това не се приеме, ние спираме работа”? Всичко е спазарено, няма червени линии, всички компромиси са готови, за да може цикълът на тази машина да се извърти до края на седмицата.
Какво е мнението Ви относно двойното гражданство на депутатите? Според новите промени за народен представител може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял в последните осемнадесет месеца в страната.
Това е единствената смислена промяна, която същевременно не се и отклонява от първоначалния проект. Категорично съм в подкрепа на идеята образовани и кадърни българи, които са отишли да живеят в чужбина и такива, които искат да работят за България, да го правят, вместо да гледаме на тях по един ченгесарски начин, като потенциални агенти и предатели, само защото имат двойно гражданство.
Ние сме свидетели на това как стотици, хиляди членове на партии и техни привърженици, които са без двойно гражданство, се бият в гърдите, че са патриоти, а са открити агенти на Русия и Путин. Лоялността не е въпрос на паспорт, а е нещо което е в главата на човека. Затова не е необходимо да имаш двойно гражданство.
Лоялността към едната или другата държава не се определя от това, което пише в паспорта ти.
Това са едни ретроградни елементи от времето на Студената война и Желязната завеса, моменти, присъщи на комунистическите тайни служби, които виждат във всеки човек с двойно гражданство потенциален предател.
Предателите са сред нас и са само с българско гражданство. Когато една агентура, едно разузнаване прави всичко възможно техният агент да не се различава от останалите граждани. Истинските агенти са често само с българско гражданство, те често пъти са с патриотични изяви, някои от тях дори са с проевропейски изяви. Опитите да се изтъкне, че двойното гражданство задължително създава проблем с лоялността е един фарс.
Интервю на Констанца Илиева
