Значителна част от българските граждани възприемат ЕС като влиятелна икономическа организация в международен план според данните в националния доклад за България от стотното издание на "Стандартен Евробарометър", проведено между 23 октомври и 17 ноември.
Повече от три четвърти от българите (75% спрямо 69% средно за ЕС) са на мнение, че Съюзът има достатъчно власт и средства, за да защити интересите на Европа на международната икономическа сцена.
Положителната нагласа към Европейския съюз остава по-висока от средноевропейското ниво (България – 51%; ЕС – 44%), докато доверието в националните институции на България – парламент и правителство, е съответно 21% и 24%.
Сред българите се увеличава одобрението за обща външна политика на ЕС (62%), а 2/3 от запитаните одобряват да има обща политика в областта на отбраната и сигурността.
Същевременно едва 53 на сто от българите възприемат действията на ЕС в защита на общите ни ценности спрямо 75% средно за ЕС. Незаконната руска инвазия в Украйна е припозната като заплаха за националната сигурност от повече от половината българи (56% спрямо 78% средно в ЕС).
Българите значително по-рядко декларират, че попадат на недостоверни или фалшиви новини в сравнение с гражданите на ЕС (България – 51%; ЕС – 68%). В същото време в България расте доверието към социалните медии като източник на новинарско съдържание – 70% от българите смятат, че социалните медии са модерен начин да се информират за актуалните политически събития, а едва 54% заявяват, че вярват на традиционните национални медии.
По отношение на вредата от дезинформацията за демокрацията по принцип, българското обществено мнение е в унисон със средноевропейските нива, но отново показва тенденция към спад: 78% от хората в България казват, че дезинформацията е вредна за демокрацията, което бележи спад с 5% от предишното проучване, а в ЕС техният дял от 81% остава непроменен.
Като цяло българските граждани подкрепят общоевропейските политики и решения, но в значително по-ниска степен спрямо средните за ЕС стойности.
Значителна част от респондентите са съгласни с необходимостта да се инвестира масово във възобновяема енергия (67%). Повишаването на енергийната ефективност на сградите, транспорта и стоките и намаляването на зависимостта от внос на енергия извън ЕС получават висока подкрепа (74%). Съгласие има и за намаляването на вноса на нефт и газ и инвестирането във възобновяема енергия (61%).
Българското общество запазва по-положителното сиотношение към EС, отколкото към българскитеинституции. Тази тенденция се засилва и в резултат отполитическите трудности в България, се посочва в изводите от изследването.
При разглеждането на предизвикателствата нанационално ниво, българите споделят общоевропейските приоритети – справяне с инфлациятаи икономическите проблеми, преодоляване на конфликтите в международен план, стабилизиране на доставките на енергия, справяне с нарастващия мигрантски натиск. Същевременно притеснения, свързани с проблеми като измененията в климата, предизвикват по-малък интерес, отколкото на средно европейско ниво.
Мнозинството от респондентите счита Съюза за организация, която притежава необходимия потенциал да се справи с предизвикателствата в международен план и да защити своите интереси. Като цяло българските граждани подкрепят общоевропейските политики и решения, но в по-ниска степен спрямо средните стойности за Съюза.
ФрогНюз
