Офисът на компанията става централа за управление на схемата за сертификация на продукти в България
Новият офис на Муди Интернешънъл - България в Пловдив става Централа за управление на схемата за сертификация по GLOBALGAP за цяла България. Пред представители на бизнес структури от региона, ръководството на Бизнес експертен съвет и Новиз АД, Съюзът на оризопроизводителите, Асоциацията на черешарите, пред партньори и журналисти от регионалните медии, г-н Иван Савов, управител на Муди Интернешънъл представи дейността на компанията и нейните приоритети в областта на безопасността на продуктите в хранителния сектор в страната.
Международната група Муди Интернешънъл е сред водещите компании в света в областите на сертифициране на системи за управление спрямо международните стандарти, продуктова сертификация, инспекция и обучение.
Муди Интернешънъл е първата компания в България, която предлага сертифициране по международния стандарт GlobalGAP. Регионалният офис на компанията в Пловдив ще управлява на национално ниво схемата за сертификация по GlobalGAP и има ангажимент да популяризира добрите земеделски практики сред заинтересованите страни в региона. Изборът на Пловдив не е случаен. Той е аргументиран с традициите и конкурентните предимства – богат селскостопански район със силно развито зеленчукопроизводство, лозарство, овощарство, оризопроизводство.
GlobalGAP е най-популярният и най-разпространен стандарт в света за добри селскостопански практики, който започва да се налага в глобален мащаб преди няколко години. Стандартът се фокусира върху производството на суровини, като най-разпространена в момента е сертификацията на свежи плодове и зеленчуци. GlobalGAP съдържа в себе си изисквания за интегрирано управление на културите и вредителите, осигуряване на безопасност на продукцията, защитата на околната среда от замърсители и гарантиране на безопасни и здравословни условия на труд за селскостопанските работници. Въвеждането на стандарта означава, че земеделският производител приема да следва Добрите производствени практики – рационално да използва торове, да внимава в избора на пестициди и да спазва предписанията при употребата им, да спазва карантинните периоди и т.н.
Сертификацията по GlobalGAP е приложимa както за индивидуални производители, така и за сдружения от производители, които се стремят да отговорят на очакванията на потребителите относно сигурността на хранителните продукти и опазването на околната среда.
„Всички големи търговски вериги в света, включително и тези, които присъстват на българския пазар изискват от производителите – доставчиците гаранция за безопасност на доставяните продукти. Тази гаранция се изразява в сертификация, чрез независим контрол на проиводствения процес от „почвата до масата”. Селскостопанските производители на плодове, зеленчуци и продукти от животински произход, както и аквакултури, трябва да гарантират безопасността на своите продукти чрез прилагане на международните добри селскостопански практики - GlobalGAP, доказано с международно признат сертификат. Преработвателите на тези продукти гарантират безопасността на процесите, които изпълняват и съответно продуктите, които създават, чрез прилагане на системи за управление на безопасността на хранителните продукти – FS 22000, BRC, IFS. Дистрибуторите трябва също да разполагат с такава система за безопасност и съответната сертификация. Само такива продукти, чиято безопасност може да бъде проследена по веригата стигат до щандовете на големите търговски вериги в света и до крайните потребители, коментира Иван Савов, управляващ съдружник на Муди Интернешънъл и заместник-председател на Сертификационния комитет на GlobalGAP.
Тъй като в България процесът е много изостанал, търговските вериги, които са сред собствениците на гореспоменати стандарти и изисквания, поддържат гратисен период за България, като изчакват прилагането сред доставчиците на тези стандарти. Очаква се този гратисен период да изтече през 2011г.
През 2002 г. стандартът GlobalGAP е въведен от 5000 фирми в света, а в края на 2008 г. броят на сертифицираните компании вече надхвърля 100 000. България е на едно от последните места в Европа по отношение на внедряване и изпълняване на изискванията на този стандарт, в сравнение със съседните ни страни. Едва 15 са сертифицираните у нас компании, предимно експортно ориентирани, докато в Турция стандартът е вече национална политика, а в Гърция сертифицираните производители са над 5 000. Това означава, че българските производители няма да могат да предлагат стоката си на високи цени на европейските пазари и няма да са конкурентни на производителите от съседните ни държави.
Изискванията на стандарта GlobalGAP са в няколко основни аспекта. Най-важно е интегрираното управление на препаратите за растителна защита, контролът на управлението и прилагането на торове, пестициди, хербициди и т.н., хигиената по време на прибиране на реколтата и обработка на продукцията. Изискване на GlobalGAP е задължителната сертификация на всички площи, които притежава земеделският стопанин. Това означава, че ако той е собственик примерно на три овощни градини, трябва да сертифицира и трите, за да се избегне смесване на контролирана и неконтролирана продукция.
Стандартът GlobalGAP за добри селскостопански практики има и изисквания, свързани с безопасните условия на труд и обучението на персонала. В България има служби за трудова медицина, които идентифицират съответните рискове, свързани с дадена трудова позиция. На базата на този анализ на риска трябва да бъдат взети подходящи мерки или предпазни средства. Някои от тези изисквания са фиксирани в стандарта, а други не.
Задължително е използването на защитно и предпазно облекло при боравенето с препарати и пестициди, в зависимост от вида им. Сред фиксираните изисквания в GlobalGAP са обучението по оказване на първа помощ, както и да са посочени телефонни номера в случай на инциденти. Според GlobalGAP трябва да са осигурени чисти места за хранене на персонала, подходящи условия за преобличане, наличие на тоалетни на 500 м. от работното място. Задължително условие е ръководството на дадената ферма през определени периоди да организира срещи с работниците, на които персоналът да може да споделя проблемите.
При очакваната ревизия на стандарта през 2012 г. вероятно в него ще бъдат включени и критерии, които ще отчитат влиянието на дадена земеделска дейност върху биоразнообразието.
