След петите парламентарни избори в рамките на две години, на 12-и април, 2023 г. започна работа настоящото 49-то Народно събрание (НС). Въпреки създаваното в публичното пространство усещане за нестабилност в работата на правителството, опитите за блокиране на дебатите в пленарна зала и дори физическите сблъсъци от последните дни, парламентът все пак продължава своите заседания.
Колко бяха те, колко законопроекта бяха внесени и приети, колко бяха заседанията на комисиите - тази информация предоставя в своя публикация платформата „Отворен парламент” на Института за развитие на публичната среда. Информацията в нея е базирана на официалните данни, отразени на страницата на Народното събрание до средата на декември, 2023 г.
Фокусът ѝ не е върху качеството на работата на депутатите. Платформата отбелязва, че не обвързва броя на заседанията в пленарна зала и в ресорните комисии с ефекта от взетите решения.
Заседанията в НС
Съгласно данните от официалната страница на парламента, 49-ото Народно събрание е провело общо 89 пленарни заседания – от които 25 са били за парламентарен контрол.
В осемте месеца от работата на парламента през 2023 г. функционираха 25 постоянни комисии, които успяха да проведат общо 412 заседания. В този период бяха формирани още 6 временни комисии, както и 4 подкомисии.
Сред постоянните комисии най-много заседания е провела тази по правни въпроси – 28. Следват Комисията по здравеопазването с 27 заседания и Комисията по бюджет и финанси с 23 заседания.
Традиционно правната комисия е най-натоварена, тъй като през нея преминават голяма част от предлаганите законопроекти. В този период тя обсъди и текстове, чието изменение бе обвързано с отпускането на средства по Плана за възстановяване и устойчивост. В нея беше извършена и първата “ротация” на ключов пост в държавата – през м. септември първият председател Стою Стоев (Продължаваме Промяната – Демократична България) беше заменен от Анна Александрова (ГЕРБ).
С обещания за промени в Конституцията започна работата си настоящето управленско мнозинство. В тази връзка постоянната Комисия по конституционни въпроси е провела общо 12 заседания, 5 от които са от началото на декември, когато най-интензивно се обсъждаха измененията в основния закон.
Законодателната инициатива
До средата на месеца в деловодството на парламента са депозирани общо 250 законопроекта. Половината от тях (126) са внесени в първите три месеца, в които заседава 49-ото Народно събрание. Основната част от законопроектите в настоящия парламент се внасят от народните представители – 154 от всички внесени предложения. Министерски съвет пък е внесъл останалите 96 текста.
Приетите закони в разглеждания период са общо 44. От тях 23 са с вносител Министерски съвет и 21 са били предложени от депутатите.
Отсъствията на депутатите
В периода април-ноември общо 804 са неизвинените отсъствия на народните представители от пленарни заседания и 45 от работата на комисиите. Повече от половината от отсъствията от пленарна зала – 466, са от месец ноември, 2023 г. Тогава имаше сериозни противоречия между партньорите в управлението ГЕРБ-СДС и Продължаваме Промяната – Демократична България и бойкот от страна на депутатите на работата в НС.
Най-много са отсъствията от пленарна зала на депутатите от парламентарната група на ГЕРБ-СДС – 283, следвани от Продължаваме Промяната – Демократична България – 212 и ДПС – 139. Така се оказва, че формациите, подкрепящи настоящото управление, най-често не са участвали в работата на парламента.
Най-малко неоправдани отсъствия има независимият народен представител Радостин Василев – 2. От парламентарните групи, най-рядко в зала не са влизали представителите на Има такъв народ – само 32 отсъствия.
Депутатските въпроси и питания
Депутатите имат право да отправят въпроси и питания към изпълнителната власт. Въпросите следва да са по теми от обществен интерес и се задават на министър-председателя, заместник министър-председател или министър чрез председателя на Народното събрание. Въпросите се отправят в писмена форма, а отговорите може да са устни или писмени. Писмен отговор се изпраща в 10-дневен срок.
В допълнение, народните представители могат да отправят и питания до членовете на Министерски съвет, засягащи неговата дейност. Те са само в писмена форма и срокът за получаване на писмен или устен отговор е 14 дни.
Всички въпроси, питания и отговорите към тях се публикуват на интернет страницата на НС в публичния регистър „Парламентарен контрол“.
Впечатление правят зададените общо 1985 въпроса в периода април-декември, 2023 г. За същото време, отправените питания са 56. Най-много въпроси депутатите са отправили в през м. май – 439 и м. юни – 428.
Поредно Народно събрание не въведе изискване народните представители да публикуват информация за посещенията си при избирателите. В това отношение отново е използвана пожелателната форма „може” – чл. 149, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание гласи: „Народният представител може да обяви на страницата си в интернет информация за графика на срещите си с избиратели…”. От страницата на Народното събрание обаче, не става ясно дали депутатите са имали срещи с гражданите. Профилите на народните представители не съдържат секция, в която да се публикува подобна информация. Не можем да определим дали това се дължи на техническите специфики на сайта или на липсата на проведени срещи. По този начин важен механизъм за получаване на обратна връзка от избирателите, дори да съществува, остава непроследим за широката публика.
ФрогНюз
