Най-светлият християнски празник Рождество чука на вратата. Домакини в цяла България се суетят, за да подготвят трапезата. Баби чакат внучетата си със свит от вълнение корем. Огньовете в печката горят, елхите светят, а в сърцата ни е топло и уютно. Традициите за Рождество не са никак малко и макар да спазваме по-голямата част от тях, някои остават забравени във времето. Ето някои български обичаи, които може да включите в празничната подготовка…
Бъдникът да гори
Всяка година на Рождество отсечен ствол от дъбово, брястово или крушово дърво се оставя в огнището през нощта на Бъдни вечер. Вярването е, че светлината и топлината от бъдника не само символизират раждането на новото Слънце и Иисус Христос, но те са и причина на празничната трапеза да гостуват мъртвите предци и самата Божия Майка, за която се нарича и първия къшей при разчупването на празничния обреден хляб.
Бъдникът се подготвя в навечерието на празника. Отсича се, носи се на рамо, за да не докосне земята и се миросва в къщата - пробива се дупка, в която се поставя вино, зехтин и тамян, а после се запушва и увива с бяло ленено платно.
На сутринта на Коледа бъдникът се гаси с вино. Пепелта му се използва за лек или се разпръсква за плодородие в нивите.
Обичаят “Бразая”
Това е стар обичай, съхранен в селата по брега на р. Дунав, който се поддържа жив от поколения до ден днешен. Ритуалът е привнесен от Румъния през 1944-45 година.
Коледарският обичай много напомня на кукерите. Бразая е маскиран мъж, който напомня причудливо, фантастично животно, богато накичено с вълнени китки, многоцветни панделки и звънчета по рогата, което спохождало всяка къща.
На Бъдни вечер Бразаята се облича в една крайна къща на селото, излиза по улиците, където го посрещат децата. Отива до кмета на селото, за да поиска разрешение да “управлява” през нощта, а след това минава през къщите и сурвака всички за здраве.
Злите духове излизат
Според народните поверия на Бъдни вечер излизат демони и таласъми и бродят до 6 януари. Затова и празничната трапеза се прекадява от най-възрастния човек в къщата, а вярващите носят скилидка чесън в джоба си, за да гонят злите духове, когато излизат навън.
Празничните поверия са пряко обвързани с трапезата на Бъдни вечер. На масата задължително се слага глава лук – колкото са неговите люспи, толкова ще са имотите на семейството.
На празничната трапеза трябва да има и орехи, с които се гадае. Това е стара българска традиция. Ако ядките на ореха са хубави и вкусни, собственикът им ще е здрав през новата година. Ако са изгнили - го очакват трудности.
На Бъдни вечер ястията на трапезата са нечетен брой и са постни. Те са седем, колкото са дните в седмицата, или девет, колкото месеца трае бременността на жената. В някои краища на страната пък държат гозбите да са дванадесет – колкото са месеците в годината. От масата не се става по време на вечеря. Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен, за да не повалят караконджулите житата и да не обрекат селото или града на глад. Трапезата не се вдига цялата нощ.
В началото на вечерята питката, която задължително е омесена от омъжено момиче, се разчупва от най-възрастния в къщата. В питката задължително се поставя пара. На когото се падне, той ще е късметлия през годината.
Обредният хляб “Боговица” с мълчана вода
Наричат го “Боговица”, “Богова пита”, “Божичник”, “Вечерник”, “Светец”. Това е обреден хляб, който се приготвя за Бъдни вечер с “мълчана вода”. Според народните традиции за неговата направа се е използвал само прясно подновен квас, символизиращ новото начало и надеждата за добри и светли бъднини.
Хлябът се декорира, преди да се изпече. Тези декорации се избират лично от жената, която го меси. Тези символи изобразяват вярата в Бога, любовта към Богородица.
ФрогНюз
