В България "Лукойл" има много атрактивен бизнес, защото рафинерията е най-голямата в Югоизточна Европа, тя е много модерна и е лидер на пазара. Определя на практика регионалната цена на горивата. Тази дерогация й даде и даде бустер, с който максимизира печалбата си и пазарния дял на практика. Няма кой да измести “Лукойл" не само в България, но и на регионално равнище. Та дори и премахването на изключението за внос на руски петрол, компанията остава доминиращ фактор в Източна Европа, в България безспорен.
Това коментира пред Радио "Фокус" Мартин Владимиров, директор програма "Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията.
"Цената на рафинерията, която "Лукойл" ще поиска ще е доста висока. Не е много ясно кой би се съгласил на тази цена", отбеляза той и допълни, че има две големи притеснения около продажбата: "Едното е, че тя ще е фиктивна. Тоест, ще бъде продадена на може би български интереси, които са скрити зад проксита. Това са обикновено трудно проследими инвестиционни фондове, базирани в Персийския залив или Съединените щати, които служат за камуфлаж, но реалните собственици са други, включително руски олигархични интереси или група от руско-български такива. Другият притеснителен вариант е, ако сделката е с Азербайджан. Не е тайна, че “Сокар" държавната нефтена компания на страната има много близко сътрудничество с “Лукойл". Бившият шеф на “Лукойл" и основател на компанията Вагит Алекперов е азер, той промотира общи инвестиции между двете компании в Азербайджан.
"Лукойл" има дял в големите находища на Азербайджан, но по-важното е, че в момента даже, на територията на Турция се изпира руски нефт, точно през “Сокар", точно през азерската компания.
Най-голямата рафинерия в Турция е собственост на “Сокар", но вместо да преработва азерски нефт, както би било логично, преработва предимно нефт на “Лукойл" огромни количества, в замяна получава заем от "Литаско", собственик на българската рафинерия, мисля че от порядъка на 1,2 млрд. долара. Така че подобна схема вече е тествана в Турция, т.е. собствеността да е азерска, но реално нефтът да е руски. В българския вариант, собствеността може да е азерска, а нефта да не е официално руски, на хартия да е азерски, но всъщност, да се извършва слопова сделка - замяна на количества петрол между Азербайджан и Русия, така че в крайна сметка бенефициентът да е Русия и “Лукойл", коментира Мартин Владимиров.
Според него между тези два варианта няма добър вариант: "Има трети вариант, който според нас Център за изследване на демокрацията, ние настояваме за това от поне една година, е рафинерията да бъде закупена от стратегически западен инвеститор, който има голям опит в петролния сектор. И покупката на активите у нас, на “Лукойл" ще допринесе за качествена промяна на бизнессредата в сектора. Така че рафинерията да не бъде използвана за политическо влияние и за инструмент за натиск, и прокарване може би на чужди интереси, а ще се използва реално, за да раздвижи българската икономика. Това ние наричаме навлизане на конструктивен капитал. Тоест, големи западни компании, които наистина ще вкарат и ноу хау, трансфер на знание, трансфер на други практики. И от геостратегическа позиция ще поставят България на друга плоскост.
Не забравяйте, че рафинерията се намира на брега на Черно море, терминалът “Росенец" на практика е анклав, бих казал, с почти екстра териториален статут, защото през годините е бил използван от руската компания, почти независимо от българските власти. Въпреки че та са имали достъп, но там никой не знае точно какво се е случвало. И това е голям риск за националната ни сигурност, когато става въпрос за конфликт, който се води на 200 км от този терминал, в Украйна", обясни експертът.
