Европейската комисия обяви днес, че е отворила нова наказателна процедура срещу България за това, че не е спазила изискването да представи ревизиран план за развитието енергетиката и климатичните си политики до 2030 г.
"Националните енергийни и климатични планове са решаващи инструменти за гарантиране, че ЕС е на път за постигане на своите енергийни и климатични цели до 2030 г. за намаляване на емисиите на парникови газове, възобновяема енергия и енергийна ефективност и за разработване на подходящи подкрепящи политики", се казва в мотивите за решението.
Планът е трябвало да бъде предаден в Брюксел до 30 юни по силата на европейски регламент от 2019 г., но това не е направено.
За плана отговаря Министерството на енергетиката, което има два месеца да представи документа или да даде задоволителни обяснения защо не може да го направи.
На 18 декември Еврокомисията публикува оценка на актуализираните планове и препоръки по тях. За България оценката е направена само по отношение на политиките за неутралност по отношение на климата заради липсата на план.
България има план за енергетиката и климата от 2020 г., с който се е ангажирала до 2030 г. да постигне 0% емисии от парникови газове, които не са обхванати от схемата на ЕС за търговия с емисии, като това се отнася и за емисиите от земеделие.
Тя е обещала до края на десетилетието да постигне дял от 27.09% на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия. както и че ще допринесе с 17.5 Mtoe към целта на ЕС за енергийна ефективност, което еврокомисията тогава оценява като "ниска степен на амбициозност" за постигане на целта.
С плана обаче София е обещала да надхвърли заложената в законодателството на ЕС годишна цел за саниране от 3% и да подобрява на енергийните характеристики на поне 5% от държавния сграден фонд, използван за нуждите на администрацията.
До 2030 г. е планирано да се постигне 15% междусистемна електроенергийна свързаност и да се либерализира енергийният пазар.
В плана липсват ангажименти за отказ от въглищата и за оценка на енергийната бедност в България. Комисията отбелязва и отсъствието на количествена оценка на полезните взаимодействия, взаимното компенсиране и социално-икономическите и свързаните със здравето въздействия от замърсяването на въздуха.
