И новият бюджет ще се подреди в тази картинка. Свикнахме с милиардите за нова техника и въоръжение. Добре, необходимо е. Кога, обаче, Народното събрание ще гласува Проект за инвестиционен разход за няколко милиарда лева за преодоляване на дефицита от хора в отбраната? Кога изпълнителната и законодателната власт ще направят военната професия престижна, защото от тях зависи?
Прехвърляме я тази сума от година на година, от бюджет на бюджет и не можем да намерим по-добро решение. А трябва да се види, че тя е лоша реклама на военната професия.
Прословутите 2 процента от БВП за отбрана вече не са решение.
Впрочем във внесената от правителството в парламента Програма за инвестиции в отбраната до 2032 г. има едно много показателно признание. „Индикативната финансова макрорамка на Министерството на отбраната за периода 2023-2032г. е разработена въз основа на наличната към началото на месец ноември 2023г. информация за прогнозните макроикономически показатели на страната, изискванията на „Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП на Р. България до 2024г.“ (Национален план) и потребностите на Въоръжените сили. Разчетите са направени при обща численост на ВС възлизаща на 37 хил. д. При осигуряване на разходи за отбрана в съответствие със заложената макрорамка на ниво 2% от БВП на страната практически е невъзможно едновременното увеличаване на числеността на личния състав и осигуряване на необходимите средства за модернизация и превъоръжаване.“
Нека да се върнем 10 години назад.
Към 31 декември 2013 г. окомплектоваността на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия с военнослужещи е 89 % от щатния състав. През 2014 г. тя е 90 процента, от 2015 г. започва падането на 87 процента, а през 2016 г. – на 80 процента! Как се обяснява тази негативна тенденция в годишните доклади за състоянието на отбраната и въоръжените сили? С ниските размери на основните месечни възнаграждения правят военната професия не конкурентноспособна на пазара на труда. С честите промени в нормативната уредба през последните години на условията за пенсиониране и освобождаване от военна служба. Със затруднения при обявяване на конкурси за приемане на военна служба, поради намаления финансов ресурс за персонал (отпусканите бюджетни средства не са за щатен състав). С все по-трудното задържане на служба военнослужещите, които притежават квалификация, с която могат да се реализират на трудовия пазар извън системата за отбрана, при многократно по добро заплащане. Ефектът от напускането им има дестабилизиращо въздействие върху структурите. Това влияе и демотивиращо върху оставащите на служба поради тяхното пренатоварване, тъй като те поемат и задълженията на напусналите.
Това е до 2016 г. А след това?
През 2017 и 2018 г. окомплектоваността с личен състав се задържа на 80 процента, през 2019 г. пада на 79, 27 процента, през 2020 и 2021 г. скача на 80, 2 и 82 процента. През това време има 10-процентно увеличение на заплатите, което не дава сериозен ефект. През миналата година некомплектът е 19,7%. Недостигът на офицери е 23,4%, на офицерски кандидати - 6,5%, на сержанти/старшини - 10,9% и на войници/ матроси - 24,2%. Завишено ниво на некомплект се наблюдава при офицерите и офицерските кандидати, докато при войнишките и сержантските длъжности се отчита лек спад. Прогнозата за офицери е доста неблагоприятна, като се има предвид големият проблем с набирането на кандидати за курсанти.
Малко срамежливо при едно от обсъжданията на бюджета в Комисията по отбрана бе казано, че за увеличение на заплатите на военнослужещи и цивилни служители са предвидени 180 млн. лв., т.е. около 10 процента. Те, обаче, са изписани под наименованието „други политики“, което поражда въпроси. По думите на министъра на отбраната Тодор Тагарев в провеждащия се Стратегически преглед на отбранителната политика се търси комплексно решение на болезнения въпрос с ненамирането на необходимите по брой и качество военнослужещи.
Спирдон Спирдонов, Otbrana.com
