ЕК одобри 120 милиона евро държавна помощ за Булгаргаз. Тази сума е стойността на гаранции за взимане на нови кредити, за да излезе дружеството от тежката икономическа ситуация. Условията са натрупаната сума на заема, покрита от гаранциите по мярката, да не надвишава нуждите от ликвидност на дружеството за следващите шест месеца; държавата да гарантира не повече до 90 на сто от главницата по заема с максимален падеж до шест години; гаранциите ще бъдат предоставени не по-късно от 31 декември 2023 година.
Причината за държавната помощ с гаранции и новите заеми за 240 млн. лв., които ще се вземат, е една: опитът да се приватизира на безценица „Булгаргаз” чрез допълнителната такса за пренос на руски газ. Както посочих изрично в моето разследване, в текста на закона беше записано, че таксата се заплаща от „Булгаргаз”, а не от „Газпром”.
Така публичният резултат беше прозападна пропаганда, облечена в дрехата на закона и възхвалявана от кой ли не, вкл. от маститите демократични експерти. А укритият очакван и прогнозиран резултат – приватизация заради дългове.
Размерът на тази такса беше 6 милиона лева на ден. С този размер за месеца и нещо нейно приложение се формира дълг от 250 милиона лева месечно (малко над 120 милиона евро)
Този размер точно отговаря на размера на държавните гаранции, които ще се дадат по новите договори за кредит на „Булгаргаз”, за да си погаси задълженията към държавата.
Тези нови заеми означават, че сега е потърсен друг, по-различен начин за задлъжняване на родния газов гигант. Защото например можеше да се поиска от Европейската комисия и тя да разреши пряка държавна помощ вместо гаранции по заемите. С едно изречение – практически да се опростят тези 250 млн. дълг, формиран изкуствено чрез таксата.
Понеже скандалът се разрасна, парламентът само преди дни прие ударно на първо и второ четене тази такса да отпадне.
В тази връзка ултиматумът на Виктор Орбан – „Шенген срещу таксата” е хвърляне на прах в очите. Защото както се вижда от месеца, в който е тя е прилагана, нито „Газпром” като транзитиращ през нашата територия газ, нито Унгария, нито Сърбия като негови вносителки са плащали нещо. Плащал е „Булгаргаз”.
Виктор Орбан като руско прокси влага усилия не срещу въображаема икономическа заплаха от България, както твърди. Той се мъчи заради близките си отношения с Кремъл да спре укрепването на Европейския съюз. Готов съм да се закълна, че ако днес такъв предлог е таксата, утре ще се намери друг повод.
За капак проблемът с таксата въобще не е решен въпреки отмяната й. Резултатът от парламентарния вот не е публикуван в „Държавен вестник”. Президентът Румен Радев се бави да издаде и да помести съответния необходим негов указ, с която промяната в закона да влезе в сила. Следователно до датата на евентуалното публикуване (ако Радев не наложи вето), тези 6 милиона лева на ден ще продължават да затрупват „Булгаргаз” с нови задължения.
И когато му дойде времето ще ни обясняват, че държавата лошо управлява икономиката и по-добре е приватизация на газовия гигант на България. Вероятно зад нея ще стоят руски интереси, понеже др. такива няма да има. Няма да има различни, понеже „Газпром” е платил и заявил целия капацитет на Балкански (Турски поток) поток не само в момента, и за бъдеще време. В момента по него получаваме газ.
Всеки западен интерес ще не ще, ще трябва да се договаря с Кремъл.
Играе се много мръсна, корумпирана и продаваща националните интереси политическа и бизнес игра.
Григор Лилов
