„България и Румъния са изпълнили условията за своето пълноправно членство в Шенгенското пространство. И ние трябва да положим всички дипломатически усилия до края на годината да получим ясна перспектива. Притеснен съм от опцията да влезем само по въздуха. Или ако се съгласим, трябва да имаме ясна дата и за останалите граници, защото за икономиката и за хората най-важни са сухопътните."
"Членството ни не бива да е функция на вътрешнополитически решения в отделните държави. Ето, в Нидерландия минаха изборите и премиерът Рюте, който доскоро беше против, но сега е в друга роля, свали ветото. В Австрия обаче изборите са чак през есента, а там управляващите се конкурират с крайнодесните на техен терен. За тях е важно да убедят гражданите си, че им гарантират сигурност и се борят с миграцията. Това не им дава основание да налагат допълнителни условия на България и Румъния. И българското правителство трябва ясно да заяви, че подобно поведение ще има последици върху двустранните ни отношения – политически и икономически. Прекалено често сме в ролята на молител, а десетки мисии на европейски институции и на страните членки, както и ЕК и ЕП ясно заявиха, че сме готови. Вече над 10 години изпълняваме условията за Шенген.
Естествено, не бива да допускаме нашето собствено поведение да създава напрежение и пречки по пътя ни. Визирам решението на мнозинството за налагане на такса върху преноса на газ, което доведе до реакция от страна на Унгария и заплаха за вето. Кому беше нужно това?“
Така Сергей Станишев коментира темата за Шенген в предаването „Твоят ден“ на NOVA NEWS.
Помолен да анализира политическата ситуация у нас, той каза, че случилото се през последната седмица в Народното събрание не повишава особено доверието в него.
„ПП-ДБ дойдоха на власт с тезата за връщането на парламентаризма, на политиката, на премислените решения. А вместо това за една седмица се приеха промените в Конституцията на второ и трето четене. Те са изцяло политически мотивирани и обслужват интереса на тройното мнозинство. Първата политическа цел беше да бъдат ограничени правомощията на президента по отношение на служебните правителства. Но именно неспособността на партиите да излъчат мнозинство дава роля на държавния глава в назначаването на премиера и министрите. В съдебната система сигурно има добри решения и намерения, но продължава да съществува риск от политизирането на двата съвета. Сега много от текстовете ще бъдат оспорени пред КС, предстои да разберем кои от тях ще минат.“
По отношение на демонтажа на Паметника на съветската армия Станишев коментира, че „всичко беше направено прибързано, агресивно и незаконосъобразно. Със стремеж на налагане на решенията на мнозинството в парламента, но те не са подкрепени от мнозинството от българските граждани. Затова стана силово. А вече се уморихме от подобен подход. Нали срещу този модел на Борисов се бореха от ПП-ДБ, сега те го правят в пъти по-зле. Важно е да се вадят поуки от историята, а не да се правят опити за пренаписването й. Тя е безпощадна към тези, които я подменят. Подобни паметници има във Виена, Берлин, Братислава, Будапеща. Това ли е основният проблем на обществото? Поставят се нови разделителни линии – угажда се на избирателите на едни политически сили, отвлича се общественото внимание, защото в мътна вода най-лесно се лови риба. Така беше и през 90-те години – бутахме три пъти мавзолея докато течеше приватизацията.“
Помолен за коментар на реакциите по повод тортата с фигури от паметника на ПП-ДБ, Станишев отговори, че „този вуду-ритуал не говори много за споделяне на християнските ценности навръх Рождество Христово. Това не беше нито умно, нито красиво.“
„Трите партии в сглобката нямат интерес от предсрочни избори. Ще използват националните ни цели – Шенген и еврозоната – като причини за оставането й. Не виждам обаче буфери в бюджета и при прогноза за рецесия в ЕС и за повишаване на цените на суровия петрол заради ситуацията в Червено море може да се окаже, че освен критерия за инфлация, не покриваме и този за дефицита. Важно е да сме в ядрото на ЕС, но не виждам никаква подготовка за присъединяването ни към еврозоната.
В бюджета има частични мерки за демографията, но не бяха приети предложените от лекарите решения за репродуктивното здраве. С технически обяснения. Това ще отбута действията за битката с демографската криза с още година.
През 2022 г. служебното правителство успя да получи 24% от парите по Плана за възстановяване и устойчивост – 2.7 млрд. лв., а тази година не е влязъл нито един лев. Тези средства не са за 7, аз 4 годишен период и забавянето сериозно застрашава усвояването им“, посочи Станишев.
