Наближава Бъдни вечер, след часове цяла православна България ще притихне в светлината на най-светлия семеен празник. Това е празникът на спасителната вяра, празникът на човешката обич, празникът на споходилата ни обща радост.
Приижда моментът, когато в Деветия час и окъснелите ще се приберат при семействата си, ще приседнат ритуално край застланата със снежнобяла покривка трапеза, ще прикадят три пъти постните ястия, ще запалят йерусалимските си свещици. И ще поемем в шепите си божията им топлина. И ще наплискаме лицата си със Светлина.
Докато възславяме очакването да свършат започналите родилни мъки на Дева Мария и да се роди Божия син, бебето Иисус, ще се присетим за душите на скъпите ни покойници, преселили се в Царството небесно.
Ще се смирим пред величието на святата нощ и ще тръпнем в очаквне да долети сребърния шепот на църковните камбанарии, възвестяващи, че нашият Бог се е родил, жив и здрав, и Господ е целият озрен от щастливата си, бащинска усмивка.
В този миг Триединството между Дух, Душа и Човек тържествува и в него ставаме повече хора и по-малко животни. Повече възвисени и по-малко пълзящи.
Господ е предпочел поне два пъти в годината да възсияем, да бъдем по-добри, отколкото сме във всекидневието, и да бъдем по-малко лоши, отколкото сме всъщност. И двата празнични случаи Създателят е отредил те да бъдат пълно свързани с Неговия Син, с Рождението Му и Възкресението Му.
Това са единствените мигове, в които от малки дяволи ставаме блаженни богове, когато от дребни хищници се превръщаме в древни кентаври, пасящи синята небесна трева из вселенските селения…
Моля се добрите хора да станат още по-добри, и повече, а лошите – по-малко лоши. И да бъдат малцинство.
Помолете се и вие, братя и сестри, нека поне в радостта ни да бъдем заедно!
Амин.
Румен Леонидов
