“Има някакъв символ в това че годината, която започна доста безнадеждно, в края ѝ всичко се разреши като през някакво чудо – и за съставяне на редовно правителство, и за демонтажа на Паметника на Съветската армия. Дълги години съм проучвал и знам, че няма дори чертежи за този монумент - има нещо, което съществува, но няма правно основание”, посочи той.
Той изтъкна, че мемориалите на Христо Ботев и на Васил Левски не са на ключови места в българската столица – „нито срещу парламента е техен паметник, нито мемориалът в Княжеската градина, който беше отбраняван, е техен”, обясни Николов.
Важните думи за 2023 г., според него, са „война” и „надежда”. Философът направи аналогия с романа на Ремарк – „На Западния фронт нищо ново” и окопите от двете страни, визирайки военните конфликти на Русия в Украйна и в Ивицата Газа.
В коментар за думите на отминаващата година Николов каза, че липсата на автентичност е усещането, че нещо се прекъсва от корен. „Автентичността е тази, която липсва. Виждаме подмяната на всяка крачка”, допълни Тони Николов.
