"Ако в България управляваше само една партия, както при соца, нямаше да има нито един скандал. Щеше да има само смътни слухове за вътрешни борби. А посред всеобщото вайкане, оплаквания и протести (съвсем естествени за една демократична държава) не е зле все пак да си дадем сметка, че България никога не е била толкова свободна и богата, колкото днес", пише Иво Беров.
Иво Беров, "Дойче веле". Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
Ако в България управляваше само една партия, както при соца, нямаше да има нито един скандал. Щеше да има само смътни слухове за вътрешни борби. Ако управлението беше двупартийно, пак нямаше да има скандали. Щеше да има препирни, караници и сблъсъци и в Народното събрание и на улицата, но те нямаше да са скандални, защото щяха да са естествено следствие на политически различия и страсти.
При едно еднопартийно в същината си управление, но в демократична опаковка, каквото беше управлението на Борисов, пак нямаше истински скандали. Имаше скандални разобличения без никакви правни последствия, които мнозинството българи посрещаха с примиренческото : "Може пък да е покрадвал малко, но пък е наш човек и строи магистрали".
Така че при други условия всички сегашни наглед скандални събития щяха да се приемат като нещо съвсем естествено. Особеното в сегашния случай е, че разправиите са между партии, съюзили се за общо управление без писмено споразумение - нещо, което се случва за пръв път в България. И е много по-важно дали подобно управление има смисъл, дали в България е настъпила, макар и частична, промяна към по-добро.
Какво се промени?
Такава промяна към по-добро наистина има, макар и незабелязана от повечето наблюдатели и тълкуватели. Пагубната и дори в някои отношения зловеща сглобка между изпълнителната власт и прокуратурата, например (като тази между Борисов и Гешев), вече е невъзможна.
Сдушването между множеството сегашни парламентарни партии и съдебната власт за разпределяне на обществени средства също е невъзможно - в това отношение скандалите, които толкова тревожат и възмущават хората, по-скоро свидетелстват за наличието на така необходимия за демокрацията ни взаимен надзор между различните власти.
Промените по отношение на съдебната система, гласувани чрез конституционно мнозинство, също са достижение на новия вид съглашение. Макар че тези промени биха били излишни, ако при досегашните правила и закони управляващата прослойка беше съумяла да избере прокурор, който да си върши съвестно работата и на когото обществото да има доверие. И не че гласуваните конституционни промени гарантират избирането на такъв прокурор, но, като следствие на много силен обществен стремеж към независима съдебна власт и правова държава, те поне създават условията за постигане на подобна цел.
Рекордно високи чуждестранни инвестиции
За доста тези промени изглеждат достатъчно отвлечени и несъществени. Но те влияят пряко върху икономиката на страната и върху едно от най-важните условия за нейното развитие - чуждестранните инвестиции. В една правова държава, например, е невъзможно присвояването на печеливши предприятия чрез политическа и съдебна разправа, каквито случаи имаше при предишните управления (и които отблъскват инвеститорите). И е малко странно, че - покрай дребнавите всъщност скандали - медиите подминаха една много добра за държавата ни новина: само през първите десет месеца на 2023 година чуждестранните инвестиции у нас са се увеличили с над 1,1 милиарда лева. Ръстът им годишна база е 53,6% cпopeд пpeдвapитeлнитe дaнни нa БНБ - нaй-виcoĸият зa пocлeднитe 15 гoдини. Което означава, че промените все пак са насърчили бизнеса и страната ни е дръпнала с напред повече от очакваното.
Затова като цяло тази година може да се оцени като сравнително успешна и в обществено и в икономическо отношение. Оказа се, че общественият натиск за промени не е бил напразен, въпреки че успехите бяха частични и бяха постигнати на много висока цена - протестите не доведоха до желаната справедливост; няма повдигнати обвинения срещу хората, които бяха в основата на дългогодишната корупция в България; а мнозинството отново избра управлявалата повече от десетилетие партия за първа политическа сила.
И ако погледнем накрая по-цялостно на събитията през последните години най-големият успех на България може би се състои в едно обстоятелство, останало незабелязано от журналисти, тълкуватели и наблюдатели. България премина сравнително сполучливо през политическите изпитания благодарение на една присъщо на развитите съвременни държави особеност - общото съгласие нещата да се случват според правилата и законите. Противозаконни, даже насочени против парламентаризма бяха единствено изпълненията на депутатите от "Възраждане" и ИТН (Има такъв народ), които временно спряха достъпа на народните представители до трибуната на Народното събрание. Те обаче не получиха обществена подкрепа, като от тях се разграничи дори Социалистическата партия (БСП), което е много добър знак.
А посред всеобщото вайкане, оплаквания и протести (съвсем естествени за една демократична държава) не е зле все пак да си дадем сметка, че България никога не е била толкова свободна и богата, колкото днес.
