На фона на заснежени брези група жени с бели забрадки се сливат с руския зимен пейзаж. В страна, в която публичното несъгласие е рядкост, тяхното откровено послание към Владимир Путин се откроява: върнете нашите мъже от Украйна.
"Искаме пълна демобилизация. Цивилните не трябва да участват в бойните действия", казва една от жените в началото на деветминутното обръщение този месец. "Ние сме много и броят ни само ще расте".
Жената е Мария Андреева, на 34 години, и е един от неофициалните лидери на новопоявилото се гражданско движение, което набира скорост в Русия през последните няколко седмици.
Те са съпруги и майки на някои от 300-те хиляди руски мъже, които бяха призовани през септември 2022 г., в критичен за Кремъл период, когато трябваше да подсили числеността на войските си, след като Украйна си върна обширни територии в южната и северната част на страната.
Повече от година по-късно, когато техните близки все още са на бойното поле, много жени организират публични протести и пишат отворени писма, в които поставят под въпрос официалния разказ, че мобилизираните войски са необходими във войната на Русия в Украйна.
"Защо нашите мъже, които водят мирен живот, трябва да отиват в Украйна?", казва Андреева, която живее в Москва. "Ако нашето правителство реши да нападне по-малка държава, нека армията се бие, но да остави нашите мъже намира".
Андреева разказва, че движението е възникнало през септември, след като Андрей Картаполов, председател на парламентарната комисия по отбрана, е заявил пред пресата, че няма да има ротация на войските в Украйна и те ще се върнат у дома след приключването на специалната военна операция.
Русия има история на протести, водени от жени по време на война. По време на първата чеченска война през 1994 г. съпруги и майки оглавиха антивоенно движение, което помогна да се обърне общественото мнение срещу конфликта и изигра роля за решението на Кремъл да прекрати бойните действия.
Жените бяха организирани в добре ръководени групи като Комитета на войнишките майки на Русия (КВМ), който имаше стотици регионални центрове в цялата страна, и, което е от решаващо значение, посланието им беше излъчено по руската телевизия по време, когато медиите не бяха напълно подчинени на държавата.
Откакто Путин дойде на власт през 1999 г. обаче, руските власти предприемат системни стъпки за ликвидиране на гражданските движения, като същевременно завземат независими медии, които биха могли да им дадат трибуна.
След пълномащабното нахлуване в Украйна Кремъл стигна още по-далеч, като на практика криминализира всички антивоенни гласове и наложи строги наказания на обикновените руснаци дори за малки прояви на граждански протест срещу инвазията.
Андреева общува с други съпруги, сестри и майки на солидери в Telegram - една от последните платформи, които приемат независими гласове. По-голямата част от работата им се координира в канала "Пътят към дома", който е събрал повече от 35 000 членове, откакто е създаден през септември. Тя казва, че не се страхува, защото ѝ е писнало.
"Каналът е мястото, където се събираме и обсъждаме следващите си ходове", казва Наталия, медицинска сестра от малък град близо до Саратов в Южна Русия. "Осъзнаваш, че има много повече от вас, които искат тази война да приключи".
Справянето с движението е деликатен въпрос за Кремъл, казва Андрей Колесников, старши научен сътрудник в Центъра "Карнеги Русия - Евразия", базиран в Москва. "Тези съпруги и майки не са част от традиционното либерално и градско антикремълско движение. Много от тях произхождат от основната база за подкрепа на Путин".
Колесников казва, че Кремъл може би се притеснява, че ако притисне твърде силно групата, това може да провокира по-широка реакция от страна на обществото.
Досега властите са се отказали да вкарват жените в затвора или да ги тормозят, като вместо това са наредили на държавните медии да игнорират молбите им, а също така са отхвърлили исканията им за издаване на разрешения за митинги в цялата страна.
В опит да се справи с надигащия се гняв, Путин по-рано разговаря с майките на войниците, които се сражават в Украйна, на внимателно организирана среща. Разследване на "The Guardian" показа, че жените, които са седели с Путин, са били част от подбран екип от майки на войници, свързани с властите.
Андреева, която отхвърли срещата с Путин като "политическо шоу", казва, че на някои от по-силните гласове в нейната група са били предложени пари в замяна на мълчание. "Никакво количество рубли не може да върне съпруга ви", казва тя.
Сравнително меката реакция на Кремъл може отчасти да се обясни с начина, по който жените първоначално се позиционират. Първоначално членовете на групата "Пътят към дома" казват, че не се противопоставят на войната и не критикуват Путин. "Ние не сме заинтересовани да разклащаме лодката и да дестабилизираме политическата ситуация", се казва в манифеста на групата.
Но тъй като исканията им бяха пренебрегнати, езикът им се ожесточи. "Ние сме предадени и унищожени от нашите собствени", се казва в едно от последните писма на групата.
В същото изявление жените поставят под съмнение политиката на Кремъл, който освобождава осъдени убийци и изнасилвачи от затвора след шестмесечни боеве в Украйна. "Нашият президент със сигурност има чувство за хумор", казва язвително групата.
А когато Путин не спомена възможността за демобилизация по време на телевизионното си обръщение в края на годината, жените от групата написаха, че той действа "в обичайния си стил: театрално, подло и страхливо".
Андреева казва, че в рамките на движението е имало много различни възгледи за сраженията в Украйна, но тъй като властите са игнорирали исканията им, някои са променили възприятията си за конфликта.
"Някои все още вярват на държавната пропаганда. Но мнозина променят мнението си за специалната военна операция", казва тя и добавя, че няма да гласува за Путин на президентските избори догодина.
Наталия казва, че лечението на съпруга ѝ я е накарало да постави под въпрос официалния разказ на Кремъл за войната в Украйна. "Путин първо ни излъга, че никога няма да се наложи да воюват цивилни", казва тя. "Започваш да си мислиш: дали той лъже и за това защо сме в Украйна?".
За Андреева и други съпруги и майки неравнопоставеността по отношение на тежестта на войната е друго оплакване, като много от тях казват, че се чувстват пренебрегнати не само от Кремъл, но и от обществото като цяло.
От началото на войната руснаците до голяма степен са приели форма на бягство от него, като проучванията на общественото мнение показват, че повечето хора предпочитат да не мислят и да не следят събитията на бойното поле.
Кристина, от Владивосток, казва: "Страната се подготвя за празниците. Всички пазаруват подаръци и ядат хайвер, а ние живеем в ада, притеснявайки се за съпрузите си".
Тежкото положение на групата разкрива някои от трудните варианти, пред които е изправено руското ръководство с наближаването на втората годишнина от войната.
Нова мобилизация би позволила ротация на войските, която би могла да върне много от мъжете у дома, но проучванията на общественото мнение постоянно показват, че една нова мобилизация би била крайно непопулярна - и би могла да предизвика подобна вълна от тревога и безпокойство, каквато се наблюдаваше миналата година, когато призоваването доведе до най-големия спад в рейтинга на Путин от първото му идване на власт.
Колесников казва: "По време на последната мобилизация Кремъл наруши неписания обществен договор с руснаците: Вие ни позволявате да се бием в Украйна, а в замяна ние не се месим в личния ви живот".
Наблюдателите казват, че е твърде рано да се оцени въздействието на движението на руските жени върху режима, който има дълга история на успешно потискане на противоположните гласове.
Гневът им обаче подчертава част от тревогата, която някои хора в страната изпитват по отношение на конфликта, и накърнява представата на Путин за общество, обединено около военните усилия.
Андреева е твърдо решена да продължи протестите си, дори ако те могат да я вкарат в затвора. "Омръзна ни да бъдем добри момичета. Това не ни е довело до никъде".
Публикация на Пьотр Зауер в "The Guardian". Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.
