Сърбия на кръстопът: Кредото на Вучич - да управляваш като Путин и да се присъединиш към ЕС Частта на Вучич в "оста" Путин-Ердоган-Радев-Вучич-Орбан разкри истинските си цветове и антизападен, антидемократичен характер чрез бруталното насилие, извършено от сръбската полиция срещу протестиращите в Белград.
В стремежа си към власт сръбският президент преигра. Един по-умерен подход можеше да му осигури победа, но той избра фалшифицирането на вота, за да запази властта си в Белград. Волно или не, той прие ролята, отредена му от Путин - на сръбския Янукович. Тази съдба изглежда почти неизбежна, тъй като отношенията на Путин със Запада рязко се влошават, което не оставя място за средна позиция, особено за такава, която да е съгласувана с Путин.
За съжаление на Сърбия действията на Вучич блокираха пътя ѝ към ЕС, отваряйки кутията на Пандора за дестабилизация на Западните Балкани и забавяне на присъединяването към ЕС на други държави. Сред страните от "оста" единствено България, поради маргинализирането на президента Радев, осуети плановете на Кремъл.
Елитът в Скопие трябва да преосмисли сегашната си политическа линия, следвайки Сърбия на Вучич като политическа котва, и да осъзнае, че това завършва с изключване на РНМ от ЕС и отделен път за присъединяване на Албания. Подобно развитие на събитията ще засегне албанците в Северна Македония. Обърнете внимание, че обичайната игра на "обвиняване на София" няма да проработи.
Дипломатическият фарс с предупреждението на руските специални служби към Вучич за това, че протестите са равностойни на Майдана, е тромав акт на самовъзвеличаване на Москва. Вучич отдавна използва политическа тактика, заимствана от Путин, което се видя още след обявяването на предсрочните парламентарни избори. Кремъл се стреми да представи Вучич като марионетка на Москва, което подкопава статута на последния както в страната, така и в чужбина.
На протестиращите в Белград изказвам дълбоките си съболезнования и най-добри пожелания за успех, дори и той да не дойде скоро. Вучич вероятно ще продължи да управлява, използвайки все по-брутални мерки; колкото повече, толкова по-далеч от ЕС остава Сърбия. В краткосрочен план Вучич е пасив за Сърбия, тъй като неговият стил на ръководство и политически инстинкти са несъвместими с членството в ЕС - което е неуспех за ЕС, включително и за България. Нашите две страни могат да решат историческите въпроси и да реализират пълния си потенциал само в рамките на този съюз. Напрежение ще възникне само ако Сърбия е в орбитата на Русия.
Към протестиращите - успокойте се въпреки разочарованието си от някои среди на Запад. "Принципната" позиция на американския посланик в Белград срещу насилието може да не съвпадне с тази на протестиращите. Все пак гладните стачки и продължаващите протести могат да принудят Вучич към някаква форма на помирение или компромис. Във всеки случай, за да не се отчайвате, моля, прочетете и научете уроците по реална политика от американската дипломация по време на разпадането на Съветския съюз. Мнозина предлагат преразглеждане на тази основна линия във външната политика на САЩ спрямо Сърбия - умиротворяване и ангажиране на Вучич чрез реформи. Без баланс между моркови и тояги, Путин надделява.
И Съветският съюз се разпадна - независимо от политиката на САЩ.
Илиян Василев, Facebook
