2023-а е годината, в която България категорично спря да се държи като постсъветски сателит и се зае да става нормална, западна държава. Георги Лозанов за това как се промени България през 2023 година.
Георги Лозанов, "Дойче веле". Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
Честито Рождество Христово!
Празнуваме най-важния рожден ден за християните – на Спасителя, дошъл на Земята, за да спаси хората не от друго, а от злото, което са в състояние сами да си причинят. Можем ли в Негова чест да забравим за малко недоволствата, критиките и подозренията си, колкото и да са основателни, и да разкажем отминаващата 2023 година като спасителна за общността ни?
Сбогуване със стария модел на управление
Разбира се, първо трябва да си дадем сметка от какво тя трябва да бъде спасявана, което с нестройния глас на улицата направиха протестите през 2020 година. Те настояваха, заедно с промяна на управляващите, да се промени и моделът на управление, наложил се в страната през новия век. Той, според стряскащото с откровеността си признание на един наш лидер, се състои в това политиците с власт да „разпределят порциите“ на „обръч от фирми“, близки до тях, като облагодетелстваните на свой ред да ги облагодетелстват. Докато населението стои в дъното на класациите по благосъстояние.
Олигархически по същността си, този модел, вплел в себе си медии, правораздавателни органи и бивши и настоящи тайни служби, е реализиран в пълнота от режима на Путин. А неговото поддържане извън пределите на Русия е изцяло в нейна полза и минава през влиянието ѝ в широк диапазон от средства – от корупция до заплахи. А единствената му алтернатива си остават западните демокрации.
В далечната си цел протестите от 2020-а искаха точно това – България недвусмислено да се ориентира на Запад, вместо да се държи като постсъветски сателит, приет по стечение на обстоятелствата в НАТО и ЕС. И изглеждаше, че поне отчасти са я постигнали, когато след парламентарните изброи през 2021 година предишните управляващи повече не се върнаха на власт. Но пък властта отиде трайно в ръцете на президента с поредица от негови служебни кабинети. И той, въпреки че демонстративно се беше обявил за промяната на модела, зорко гледаше да пази руските интереси, с което фактически – от геополитика към вътрешна политика – пазеше и самия модел.
Така беше до 2023 – годината, в която пренебрегнахме българо-съветската дружба (дето била като „слънцето и въздуха за всяко живо същество“) и се заехме да ставаме западна държава. Първо трябваше да се сложи точка на безконтролната президентска власт, кривяща на Изток. И в бъдеще – с конституционни промени, но главно в настоящето – с редовно правителство. Наложи се да го съставят довчерашните непримирими опоненти – ГЕРБ/СДС и ПП/ДБ, в полупомирение помежду си и с мандата и кадровия подбор на ПП/ДБ.
България се преориентира прозападно
Тъкмо ПП, сложила промяната в името си, имаше най-голям шанс да я извърши, защото като наскоро появила се партия проявяваше политически наивизъм, който ѝ пречеше да се заиграва със „старите лисици“ в занаята. И беше предпочетен пред задкулисни схеми от много избиратели, които превърнаха ПП в незаобиколим парламентарен фактор. А пък ДБ носеха със себе си историята на промяната, в продължение на дясната политика на СДС от началото на прехода, на решаващите реформи, извършени по времето на ОДС и на твърда евроатлантическа позиция на Иван Костов и Петър Стоянов в не по-малко трудните години на югославската криза. Така че новото правителство логично и бързо обърна курса на държавата на Запад и то с конкретни действия – предостави оръжие на Украйна, не тихомълком, а като ясен геополитически знак, направи всичко по силите си да влезем в Шенген и сега сме на една ръка разстояние (тази на Австрия), без много приказки демонтира Паметника на съветската армия в София след 30-годишно отлагане под натиска на и от страх пред Москва… В момента, когато агресорите са в инвазия и силно се вдигат разходите за оръжие по света, България, както никога досега, е заявила принадлежността си към партньорските алианси за колективна сигурност.
Прозападната ориентация обаче не е само геополитическа, а е и вътрешнополитическа. Тя личи по нарасналите инвестиции, по увеличения брой на фирмите, кандидатстващи за обществени поръчки (за да се разкъса наследеният „обръч от фирми“), по приоритетното повдигане на доходите на социално най-слабите. Последното не е икономическо левичарство, както често обвиняват финансовия министър, защото именно държавите с развити свободни пазари не допускат хора (включително и бежанци) в унизителна бедност, за разлика от диктатурите, където тя е масова.
Даже Гешев си тръгна
Прозападната ориентация личи и на ниво персонални политически поведения и „по учебник“ се олицетворява от премиера академик Денков. С присъщата му образованост и възпитание той излага аргументи, без да участва в местните боричкания и хитрувания, но и без да отстъпва от позициите си. Щастливо са се намерили с вицепремиера Мария Габриел, която - в по-пестеливите си засега изяви - подържа същия стил. С професионалната си, а и с личната си биография та е най-европейското лице на ГЕРБ и едва ли е случайно, че от нея дойде предложението за оставката на главния прокурор Гешев, искана без резултат още от протестите през 2020 година. И Гешев трябваше да си тръгне през 2023 година, въпреки че дотогава изглеждаше „свещена крава“ за ГЕРБ и ДПС. Този случай показа, че (не)коалиционните партньори могат на терена на най-големите си противоречия да постигат единодействие по посока на очакванията на ПП/ДБ.
През отминаващата 2023 година стана нещо значимо и в културната ни интеграция – Георги Господинов с „Времеубежище" спечели Букър, една от най-престижните литературни награди на Запад. Книгата му е отличена не като образец на някаква национална екзотика, а защото поставя актуална общочовешка тема: опасността миналото да унищожи настоящето и да направи възможна появата на диктатори като Путин в държави като Русия, за които се надявахме, че ще станат част от демократичния свят. Успехът на Господинов е двоен, защото засили интереса към българската литература и в страната, особено на младите. И видяхме как те започнаха да се редят за автографи на дълги опашки, на каквито през соца бабите и дядовците им се редяха по Коледа за банани.
Нормална западна държава
Ще кажете, че всичко споменато дотук не е точно така, а има много неспоменати неща, които съвсем не са така. Сигурно… От утре обществените дебати, като в нормална западна държава, трябва да продължат. Но днес просто да си кажем: Бог се роди!
