Никога не пропускайте възможността да използвате външната политика като реквизит в националния театър. Това е мантрата, която австрийското правителство очевидно е взело присърце, след като на 8 декември 2022 г. наложи вето на присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство, като същевременно одобри присъединяването на Хърватия.
Това посочва Маркъс Хау в анализ, публикуван в VE Insight. Текстът е още от миналата гдоина, когато на 8 декември - при последното действително гласуване за разширяването на Шенген, Австрия наложи вето върху България и Румъния, заедно с Нидерландия.
Преди дни обаче Нидерландия вдигна своето вето. Едно от широко приетите мнения за причината - включително изразена от народни представители и от министър-председателя акад. Николай Денков, са промените в Конституцията в посока върховенство на правото у нас.
След като Румъния и България - с уговорката, че преговорите продължават, вчера съобщиха, че двете държави ще бъдем присъединени от март по въздух и вода, а разговорите за сухопътното присъединяване ще продължат, Австрия излезе с нова позиция, която все повече заприличва на изнудване. Австрийското външно министерство не потвърди за постигнато споразумение, посочи, че не е поемало ангажимент за разговори за сухопътен Шенген и поиска да двете държави да сме готови да приемем лица от Сирия и Афганистан.
"Ситуацията е предизвикана от кризата, в която е затънало правителството на канцлера Карл Нехамер. През 2019 г. дясноцентристката Народна партия (ÖVP) - тогава ръководена от Себастиан Курц - спечели решителна победа на предсрочните избори. Вместо да влезе отново в коалиция с опозорения си партньор - крайнодясната Партия на свободата (FPÖ), ÖVP предпочете да си партнира със Зелените.
Оказа се, че изборите през 2019 г. са били връхна точка за ÖVP, чиито висши функционери бяха замесени в различните разследвания за корупция, които се разраснаха след скандала в Ибиса. Сред тях беше и самият Курц, който нямаше друг избор, освен да подаде оставка като канцлер през октомври 2021 г., а два месеца по-късно изобщо напусна политиката.
Карл Нехамер, който преди това беше министър на вътрешните работи, впоследствие стана канцлер и лидер на ÖVP. Оттогава съдбата на ÖVP само се влошава. Нехамер е по-обединяваща фигура от Курц, но той е не толкова лидер на своята раздробена партия, колкото председател, който жонглира с интересите на различните регионални управители. Междувременно корупционните скандали само се разрастват, засилвайки мнението, че ÖVP е структурно загнила", се посочва в анализа на VE Insight.
"Междувременно въпросът за нелегалната миграция отново влезе в полезрението на обществеността", се казва в анализа.
"Цялата случка би могла да бъде осмивана като комедия от грешки, ако правителството не държеше 26 милиона граждани на ЕС за заложници".
"Всъщност преди 1989 г., но най-вече след това, Австрия беше една от държавите, които най-много подкрепяха интеграцията на региона в ЕС. Мотивите на Австрия в никакъв случай не бяха алтруистични; тази стратегия имаше огромни предимства. Австрийските инвеститори откриха нови доходоносни пазари, на които имаха предимство на първите, а икономиката на страната можеше да се снабдява с евтина работна ръка. Виена успява да възроди и преоткрие статута си на фактическа столица на региона. Независимо от това тя е твърд съюзник на държавите в региона, въпреки че политическата върхушка често надценява степента на нейното геополитическо влияние", посочва Маркъс Хау.
"Австрийската опозиция срещу членството на Румъния и България в Шенген е отрезвяваща демонстрация на това колко ограничена е станала политическата култура на страната - и че тази ограниченост заплашва да бъде периодично изпускана от вътрешния вакуум", завършва той.
ФрогНюз
