Мой близък пише за проблема, който всички имаме излезем ли в парка или на улицата - липсата на култура на движение:
“Движиш се вдясно, идва човек насреща и няма намерение поне да се отклони. Посрещнали новата 2024 г., да си пожелаем това, което в далечната 1976 г. като специализант след конкурс в Парижки университет I („Пантеон-Сорбон“) видях по булевардите. Впечатлиха ме малки табелки с предупредителни правила - модели на поведение. Например: „Дръжте Вашето дясно“; “Изчаквайте реда си“... Понякога сутрин те се изричаха и по радиото.
Животът по правила изглежда претенциозен само докато той се превърне в навик - после човек няма грижа, прави го естествено. И всичко е лесно. Движейки се в своето дясно няма блъскане, препречване, заобикаляне по тротоара, в парка, в метрото, навсякъде. Хубаво е и у нас да е така. Няма уреден и приятен живот без правила. Те са императивни културни съветници.”
Какво е културата освен нашето отношение към заобикалящия ни свят - хора, природа, животни и пр.? Но най-вече към непознатите хора. Какво захранва медиите с нещастни случаи, освен липсата на култура на причинителя на чуждото нещастие?
Дали заради географското ни място - дало среща на много и често сменящи се култури - рядко си даваме сметка, че неудачите ни като нация са именно заради сблъсъка на различни култури. Макар по-често да казваме, че нарушителите на добрите порядки и законите нямат култура - това не е съвсем точно. Те носят в себе си племенната ориенталска култура, в която само законите и порядките на племето - било семейството или родАта - важат. А законите и порядките на обществото са им чужди.
Този фундаментален сблъсък на различни и дори антагонистични култури ни закотвя в повечето европейски класации.
Казано семпличко - Бай Ганьо харесва Европа заради келепира, но правилата ѝ не ще. Дори би убил Алеко, ако иска да го промени.
Но по Алекови времена бай Ганьо беше дребен тарикат, а след 9.9.1944 г стана елит - и така до днес.
Ще има ли промяна?
Ясно е, че тя зависи от културата, която ще надделее в нашата нация.
Евгений Кънев, Facebook
