Януари. 2022 г. Един текст на Иван Ланджев, излиза в “Булевард България”. Този текст е еманация на обществото ни, на съвремието, проблемите ни, тесногръдието ни, двойните стандарти. Текстът е прочетен хиляди пъти. Част е от книгата "За неизбежната случайност", чиято премиера бе на 6 ноември 2023 г. В края на миналата година този текст получи нов тласък и стотици потребители го споделиха в социалните мрежи, прочетен от актьора Захари Бахаров. На Ивановден припомняме "Българско(то) селфи" на Ланджев, за да търсим отговори - какви сме, защо сме такива, какво е бъдещето ни.
Американците искат да ме поробят – веднъж завинаги. Руснаците искат да ме освобождават – постоянно. Еврогейовете искат да ми сменят пола. И да ми вземат детето. Аз искам децата ми да учат на Запад. Мразя Запада.
Искам да се изправя срещу тиранията му. Но и да паднат визите. Турците искат да си ме върнат. Гърците искат да не се връщам другото лято. Македонците не ми признават историята – аз не им признавам държавата. Нищо, че едно време аз първи им я признах.
Искам да изляза от нас и от Европейския съюз. Но македонците да не влязат!
Англичаните не искат да ходя при тях. Но те идват при мен, защото тук няма толкова мерки. Искам спешно да се вземат мерки да няма повече никакви мерки! Искам светът да знае, че ние сме измислили компютъра, но няма да им дадем да ни превърнат в компютри.
Не искам да се стои отдясно в метрото. И викам: "Бегай у лево!"
Съединението прави силата, но всеки сам си преценя.
Искам да се събираме – стига толкова разделение. Но не искам да събирам разделно. Нали накрая всичко отива на едно място?
За големите идиоти има място в университета. За малките деца няма място в детската градина. Не ми харесва как ми усвояват фондовете, затова ще си усвоя балкона.
Съсипаха я тая държава, но да живее България, защото тука нищо не става, но ние сме номер едно.
Накъдето и да се обърна, виждам фашизъм: медицински фашизъм, медиен фашизъм, либерален фашизъм... Само в обикновения, фашистки фашизъм, не виждам грам.
Аз съм българче. Обичам... ама не го знам цялото докрая. България ми е в сърцето. Левски и Ботев са ми нарисувани по краката. Обичам възрожденците – но днешните повече. Щото тия от едно време са се борили да бъдем европейска страна, а днешните се борят да не сме – напредък.
Християнин съм. Не съм религиозен. Един нов пророк ми казва да пия белина. Тя вреди на дрехите, но помага за здравето. И не е точно белина, де, просто има малко белина вътре. И човекът не е точно пророк, работи като шпакловчик. Ама какво от това – нали и Иисус е бил дърводелец? Пък и “месия” значи “помазан” – а шпакловката идва след мазилката. Значи моят човек е над-месия. И аз съм над нещата.
Не съм точно щастлив. Но искам да бъда. И май в това е цялата работа.
