"Вместо пълноправно членство в Шенген, получихме нещо като дар на смъртта", заяви в студиото на "Лице в лице" по bTV депутатът от БСП и зам.-председател на парламента Кристиан Вигенин. Журналистът Цветанка Ризова обаче отговори, като попита депутата дали от БСП са готови да поднесат извиненията си на българското общество, ако се окаже, че създават изкуствена паника.
"Българското правителство пое ангажименти, които надхвърлят ангажиментите ни по силата на Дъблинското споразумение. Вместо пълноправно членство в Шенген, получихме нещо като дар на смъртта", посочи депутатът.
Социалистът твърди, че Австрия може да ни върне между 6000 и 9000 мигранти, които са минали и са получили регистрация на наша територия.
По думите му въздушният Шенген е "залъгалка за наивници" и е трябвало ние като държава да откажем тази сделка с австрийската страна.
Водещата на предаването Цветанка Ризова обаче попита депутата дали от БСП са готови да поднесат извиненията си на българското общество, ако се окаже, че създават изкуствена паника и България в крайна сметка не бъде залята от бежанци, каквито прогнози вещаят от вчера от "Позитано" 20.
Вигенин не каза дали от БСП ще се извинят, но беше категоричен.
С драматична пресконференция вчера БСП обявиха, че българското правителство предава националния интерес и е дало съгласието си да приема орди от бежанци в замяна на членството ни в Шенген.
Както ФрогНюз вече писахме, първо - информацията не е съвсем нова и второ - лидерката на левицата Корнелия Нинова удобно спестява останалата половина от текста в цитирания от нея документ, който по думите ѝ бил умишлено скрит от правителството.
Всъщност този документ не е скрит. За него се разбра преди няколко дни. Той бе разпространен и от медиите, и от румънския евродепутат Алин Митуца от либералната група "Обнови Европа“ (ОЕ).
Точката, за която говори Нинова, е третата - съвместна работа по ограничаването на вторичните движения в съответствие с европейското право.
По същество това в действителност означава незабавно обратно приемане на всички кандидати за убежище, за които България и Румъния носят отговорност, но Нинова пропуска да обясни, че става дума за ангажиментите съгласно Дъблинското споразумение, бъдещият регламент за управление на убежището и миграцията.
Лидерката на левицата цитира и председателката на Агенцията за бежанците Мариана Тошева, която в ефира на Българската национална телевизия заяви, че Дъблинското споразумение не работи добре.
Какво обаче разбираме от Тошева?
Няма договорена бройка за прием на бежанци. Ориентировъчна е бройката от 6000 души на лицата, които вече са преминали през България, подали са молба за убежище и в рамките на процедурата са напуснали страната. Тоест тези 6000 лица условно подлежат на връщане по сега действащия регламент. Той се изпълнява от България през всички години, като е имало години като по време на Сирийската криза, когато към България имаше сериозен натиск и са се спирали връщания по Дъблин. Този регламент - изпълняваме заявените трансфери през последните години. За 2023 г. става дума за 590 лица общо от всички държави членки. Това е така, защото процедурите по връщане включват много неща, текат срокове, в които Австрия като държава, която е установила, че трябва да ги върне и България е потвърдила, че трябва да ги приеме.
Става дума за лицата, които са регистрирани у нас и пръстовите им отпечатъци са свалени за пръв път у нас. Агенциите за бежанците имат звена, занимаващи се само с процедурите по Дъблин, извършват се проверки. Ако сроковете не бъдат спазени, Австрия остава отговорната за лицето държава.
Затова се говори за системата Дъблин, която не работи добре, особено при миграционен натиск и затова се налага все повече да се разработи детайлен, устойчив механизъм за солидарност. Миграцията е като водата. Тези хора не са затворени, не са под такъв контрол, в отворен тип центрове са.
Има разписани ясни правила в Дъблинското споразумение, но дългите срокове го правят неефективно.
Принципът на солидарност (квотният принцип) е важен, защото иначе големият натиск се поема от външните държави за Шенген (каквато ще бъде и България). В момента ще се разписват конкретните детайли от пакта за миграцията и един от механизмите, които да гарантират, че този квотен принцип ще работи, е задължението на страна-членка, която не желае да приема бежанци, солидарно да осигуряват финансовия ресурс. Притеснението, че богатите държави ще си плащат и натискът ще остане, съществува, но пък смятам, че пактът ще доведе до една възможност да се определи някакъв капацитет и за държавите на външните граници, за да може ако натискът е по-сериозен, той да бъде разпределен. В Кипър действа подобен механизъм. Най-важен е скринингът, националната сигурност е на преден план.
ФрогНюз
