Войната на Русия в Украйна превръща Черно море в минно поле. Страдат и цивилни кораби, и износът на зърно от Украйна. България, Румъния и Турция планират да вземат мерки - Военноморските сили на трите членки на НАТО ще чистят заедно морето от мини. Какво знаем за инициативата MCM Black Sea?
Георги А. Ангелов, "Свободна Европа". Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
Български, румънски и турски военни кораби заедно ще патрулират и ще чистят водите на Черно море от морски мини. Инициативата за общи операции на трите страни членки на НАТО в региона идва от Турция. За първи път за нея се заговори миналата година, но действията вече са в ход.
Меморандумът за създаването на общата противоминна група в Черно море (МСМ Black Sea) ще бъде подписан на 11 януари в Истанбул, потвърди в четвъртък българският министър на отбраната Тодор Тагарев.
Новината идва на фона на продължаващата почти 2 години война на Русия срещу Украйна. Напрежението в Черноморския регион расте и заради опитите на Кремъл да саботира износа за зърно от нападнатата страна. Зачестяват и инцидентите извън зоната на военните действия. В края на 2023 г. гръцки товарен кораб, плаващ под панамски флаг в Черно море, се натъкна на руска мина. Последва пожар, а двама моряци пострадаха. Това не е първият подобен случай.
Освен това цяло лято Руският военноморски флот обявяваше учения, в това число в рамките на икономическата морска зона на България.
Въпреки че операцията има по-скоро хуманитарен характер - почистване на мини, тя трябва и да покаже на Русия, че останалите страни в региона не са съгласни с демонстрацията ѝ на военна доминация в Черно море.
"Войната в Украйна, започната от Русия, води до рискове за нашата територия, за сигурността на корабоплаването и за да минимизираме тези рискове, се включват и военноморските сили на трите страни, за да разчистват от мини, надяваме се, успешно", каза българският военен министър Тодор Тагарев в четвъртък.
Плановете на Министерството на отбраната са групата да започне да действа до няколко месеца, се казва в отговори на въпроси на Свободна Европа. Всяка от трите страни ще участва с различен тип кораб.
Меморандумът ще действа 3 години, може да бъде продължен с още три и може да бъде прекратен по всяко време.
Какво знаем до момента за MCM Black Sea, как ще участва България и кой ще ръководи операциите. Отговорите са в следващите редове.
Какво е MCM Black Sea
MCM Black Sea (mine countermeasures - мерки срещу мините) се казва инициативата за почистване на Черно море от морски мини.
“Заради войната между Украйна и Русия в украинските и руските пристанища има поставени мини. Понякога те се "развързват" и достигат до нашите проливи поради течението", каза турският министър на отбраната Яшар Гюлер след среща в централата на НАТО в Брюксел през декември, цитиран от Ройтерс.
"Нашите миночистачни кораби ще извършват постоянно патрулиране до точката, където свършват (морските) граници на Румъния", каза Гюлер.
Засега се предвижда участието на противоминни кораби само на Румъния, България и Турция. Инициативата остава отворена за съвместни действия и участие на противоминни сили и средства на други страни членки на НАТО, извън района на Черно море. Това пише в отговор на Министерството на отбраната (МО) на въпроси на Свободна Европа. Преговорите между трите страни членки за създаването на групата се водеха с участието на Алианса.
“Дейността на MCM Black Sea няма да бъде насочена срещу никоя друга държава (…), без това да заменя присъствието и провежданите дейности по възпиране и отбрана на НАТО в района на Черно море”, казаха още от МО.
Кой ще управлява групата
Противоминната военноморска група в Черно море ще се управлява от комитет, в който ще участват началниците на Военноморските сили на трите държави. Това ще бъде органът, който ще взима решения и ще ръководи всяка операция на специалната група.
Действията в определените райони ще се извършват по график, “като ще се посочват и планираните за участие сили за съответния период на активация на групата (не повече от 4 периода по 15 дни за една календарна година)”, обясняват още от българското министерство.
Колко кораба ще участват
"Оптималното участие от всяка участваща страна за съответната активация на групата е с един кораб", казаха още от МО в отговора си до Свободна Европа.
"Засега такива параметри не се договарят. Това е процедура на всяка активация [на многонационална операция]", написа заместник-министър Атанас Запрянов, който води преговорите за групата, в отговор на въпрос на Свободна Европа как ще участва България.
Участващите съдове могат да бъдат кораб за командване и управление, противоминен кораб, спомагателен кораб или патрулен кораб. Възможно е да се декларира и допълнителен принос с хеликоптери, групи за обезвреждане на мини, безпилотни системи.
Щабни офицери и офицери за свръзка от всяка страна ще бъдат разпределени на длъжности в бреговия и плаващия щаб на групата.
България разполага с три кораба - минни ловци. Най-новите са „Струма“ и „Места“. Те бяха купени за 2 млн. евро от Нидерландия през 2020 г. Произведени са през 1984 - 1985 г. и са модернизирани през 2005 - 2006 г. Използвани са от Военноморските сили на Нидерландия до 2011 г.
Румъния купи през септември 2023 г. два броя минни ловци от Великобритания - HMS Blyth and HMS Pembroke. Сделката беше обявена за стратегическа от британското министерство на отбраната - като част от ангажимента на Кралството за сигурността в Черно море.
Един от двата кораба - HMS Blyth (произведен през 1999 г), беше заснет да минава през Босфора през декември 2023 г. Той вече носи името “Йон Гикулеску”.
Турция разполага с над 10 плавателни съда - минни ловци. Най-старият е произведен през 1998 г., а най-новият - през 2009 г.
Трябва да се има предвид, че Турция не допуска движението на военни кораби на Русия или Украйна през Босфора, като се позовава на Конвенцията за проливите Монтрьо. В това число са и минни ловци, които Великобритания дари на Киев.
Кога ще започнат операциите
Подписването на Меморандума за разбирателство между правителствата на България, Румъния и Турция за създаване на Противоминна военноморска група в Черно море (МСМ Black Sea) е планирано за 11 януари 2024 г. в Истанбул.
Законодателството на Турция изисква меморандумът да бъде ратифициран от парламента на страната. След това предстои процес на оперативно планиране и създаване на инструкции за действия на групата във всяко едно отношение. Очакванията на МО са, че това ще отнеме време - в рамките на месеци.
По време на преговорите между София, Букурещ и Анкара трите страни са приели, меморандумът да "няма правно-обвързващ характер по смисъла на международното публично право". Затова не е необходима ратификация на документа от българския парламент, достатъчно е правителствено решение.
Операцията ще помогне на Украйна
През юли 2023 г. Русия се оттегли от сделката за износ на украинско зърно през Черно море и започна отново да обстрелва украински пристанища, от които се товари зърно. Също така Русия започна военни учения в изключителната икономическа зона на България и ги продължи с месеци.
През август патрулният кораб на руския Черноморски флот "Василий Биков" стреля предупредително по турския, но плаващи под флага на Палау кораб "Сукру Окан", след като плавателният съд не е отговорил на искането да спре за инспекция. Корабът се намираше близо до турските териториални води.
Имаше и няколко инцидента с мини. През юли избухна морска мина близо да румънския курорт Костинещи, който се намира на 30 км от българската граница. През октомври експлозия на мина нанесе леки щети по товарен кораб, плаващ под турски флаг.
Военното командване на Украйна съобщи през ноември, че руски военни самолети пускат "взривни предмети" над възможните пътища за цивилни плавателни съдове в Черно море. Въпреки това новосъздаденият морски коридор, който минава в близост до бреговете на Румъния и България, все още функционира.
През октомври Тагарев каза, че операцията на трите страни ще допринесе за по-високата сигурност в териториалните води и изключителната икономическа зона на България.
"Ще допринесе и за износа за зърно от Украйна",България, Румъния и Турция ще чистят Черно море от мините добави Тагарев.
Георги А. Ангелов
