Влизаме в новата 2024 г. със смесени чувства и половинчати решения - полу-Конституция, полу-Шенген, полуистина, полу-бюджет, полу-реформи, полу-управление. Когато политическият разгул и търговията с националния суверенитет започнат да се приемат в норма, цената е националното ни достойнство и превръщането ни във втора категория европейски граждани. Цената на апатията ни е нашето бъдеще.
Това обяви президентът Румен Радев след водосвета на бойните знамена на българската армия.
“2024 г. ще бъде година на избори. Ще трябва да избираме между войната и мира, между националното самоунижение и достойното ни европейско бъдеще, между примирението и действието. Ще ни трябват много вяра, воля за решителни действия, единение на усилията и възстановяване на справедливостта”, добави още Радев.
Държавният глава посочи, че още в понеделник ще сезира Конституционния съд за “бруталното и в много отношения некомпетентно посегателство върху Конституцията”. Президентът обяви, че ще сезира КС още в края на декември, след като промените в основния закон бяха приети. Те минаха със 165 гласа “за”, 71 “против” и 1 “въздържал се”.
Какво приеха депутатите може да видите тук.
В началото на тази година пък стана ясно, че България и Румъния ще бъдат приети в Шенген по въздух и вода на 31 март. За присъединяването ни по суша (пълноправно членство) все още трябва да се изпълнят някои изисквания - Австрия постави пет условия за това. Решението за частичното членство обаче стана обект на множество критики и бе определено като половинчато. Освен това се заговори за риска България да бъде залята от бежанци заради допълнителните условия, на които се е съгласила страната ни. Тези обвинения се отричат от изпълнителната власт.
