„Когато бях кореспондент в Кърджали видях живота на миньорите, гърдите им се вкаменяваха от праха, а това е необратим процес. За тях написах тази поемата с ироничното заглавие „Градът на Слънцето“. В Съюзът на писателите решиха, че поемата е подигравка и изкривява истината. Това ми донесе бърза слава. В онези времена хвалбата не носеше истината, а когато почнат да те ругаят от високо място, всеки започва да се ослушва“, разказва писателят Стефан Цанев в предаването "На фокус" по Нова телевизия.
В Перник той пише материал против Окръжния комитет на комсомола. Властта е искала да го съди.
„Това ме изплаши много“, сподели той.
Писателят си спомня, че го среща Рангел Вълчанов и му предлага да кандидатства в конкурс за сценарист в Москва. Цанев печели съревнованието. „Знаех, че в такива моменти трябва да изчезнеш. Когато заминах дълго време не се върнах, защото половината ми фамилия беше по лагери и затвори и се страхувах“, разказва писателят.
Той споделя, че в СССР е бил убеждаван да остане да работи там, защото стила му е бил характерен и това е можело да го отличи от всички други. „Не се изкуших да остана“, продължава Цанев.
