Не е нужно да имате вътрешен човек, за да ви санират блока, оценката се прави машинно и няма субективен фактор. Това каза в предаването „Защо, г-н министър?“ по БТВ министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков.
„Изправени сме пред една класическа ситуация на пораждана не недоволство в ситуация, в която потребностите надвишават възможностите. По Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) бяха осигурени 1,129 млрд. лв. за саниране. Подадените проекти са общо 3068 на обща стойност 3,972 млрд. лв.“, обясни той.
Андрей Цеков е категоричен, че средствата в ПВУ са фиксирани и не могат да бъдат увеличени, но подчерта, че мярката в този план е „едно естествено продължение на енергийното възобновяване на старите панелни блокове“.
„Ще проведем среща с всички недоволни кметове – най-малкото, за да разясним механизма, по който е направена оценката, въпреки че той е обявен още в началото на 2023 г. Оценката е почти изцяло машинна. Няма субективен фактор“, подчерта министърът.
Относно съмненията за предоставяне на неверни данни, той заяви, че те трябва да бъдат подадени към Агенцията за устойчиво енергийно развитие към Министерство на енергетиката. „Ако оттам регистрират нередности, ще бъдат направени корекции в оценките на въпросните сгради“, поясни той.
Андрей Цеков коментира и лимитите за съответните общини. Според него това не означава, че те ще получат гарантирано финансиране, защото средствата се раздават на конкурентен принцип. „Въпросните лимити са имали за цел да предотвратят концентрирането на твърде много средства в по-големите общини“, поясни министърът и допълни, че всичко е въпрос на качество на проектите.
„Категорично не е нужно да имате вътрешен човек, за да ви санират блока. Всичко зависи от енергийните обследвания, възложени от собствениците на съответната сграда“, каза още той и успокои хората, че ще има още пали за саниране в следващ етап.
Средствата за доизграждането на магистрала „Хемус“ са планирани и дейностите ще започнат още през май месец, каза още той. Министърът допълни, че става дума за всички участъци до Плевен, включително и отсечката между Плевен и Велико Търново.
„За магистрала „Струма“ очакваме окончателното произнасяне на ЕК. Преди Коледа получихме един последен въпросник от страна на Еврокомисията, който цели да изясни до каква степен е спазено екологичното законодателство“, обясни той и подчерта, че е оптимист за страна на проектирането източното трасе, което е извън територията на Кресненското дефиле.
От думите му стана ясно още, че има идеен проект за разширяването на магистрала „Тракия“ до Пловдив с още едно платно. Планира се също така и модернизация на голяма част от първокласната пътна мрежа в страната.
