Министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов не изключи възможността Държавната консолидационна компания (ДКК) да бъде закрита.
"Приоритет за тази година е да мислим за бъдещето на държавните предприятия и на над 5500 души, които работят в тях. Бъдещето на предприятията ще мине през преструктуриране, а може би и закриване на ДКК", каза министърът на пресконференция, в която участваха и заместник-министри, предаде БТА.
Той напомни, че целта, с която е създадена ДКК, е била държавата да обедини дружества с миноритарен дял, които да могат да бъдат продадени. Богданов посочи, че структурата не е работила по този начин. Напротив, създала се е възможност за възлагане, превъзлагане между държавни предприятия, коментира министърът.
Историята на ДКК е свързана с редица скандали. През лятото на 2018 г., когато третият кабинет на Бойко Борисов разписа чек от 500 млн. лв. на ДКК за възлагането на ремонта на над 400 опасни язовира. Впоследствие се теглят още 130 млн. лв. заем от ББР и така сумата набъбва до 630 млн. лв.
Проверката, извършена от Кирил Петков, в качеството му на бивш министър на икономиката в служебното правителство на Стефан Янев разкри безстопанственост, злоупотреби и заобикаляне на закона.
Той посочи, че сега се прави задълбочен анализ за възможностите с оглед на това да не се рискува хората да загубят работните си места. "Целта ни е да фокусираме държавните предприятия към ДКК в четири основни ключови индустрии - чисти технологии и кръгова икономика, отбранителна и аерокосмическа индустрия, хранителни и биотехнологии, критични минерали, метали и суровини", каза Богданов.
Той допълни, че това според ведомството са основните направления, които ще гарантират, че държавните предприятия ще продължат да функционират ефективно, на пазарен принцип и няма да разчитат на държавни поръчки и възлагания, няма да има и повече превъзлагания, основно заради които са генерирани щети за над 700 млн. лева. По думите на министъра се отваря възможността за публично-частни партньорства на тези дружества с индустриални лидери в конкретната индустрията от съответните ключови области, а не става дума за приватизацията им.
Друг ефект от преструктурирането е свързан с редуциране на броя на членовете на бордовете в държавните дружества, които сега са около 70 човека, а с промените те ще станат между 20 и 30 души.
Богданов каза, че предложенията ще бъдат обсъдени с правителството, партийните лидери и с членовете на икономическата комисия в парламента. По думите му това ще е процес, който ще отнеме време, като посочи, че той се нуждае от по-широка подкрепа, за да бъде реализиран.
В отговор на въпрос министър Богданов посочи, че до края на март изпълнителят на проекта за нов правителствен комплекс, който получи над 79 млн. лева с ДДС, ще възстанови още 13 млн. лева, а по-голямата част от оставащите около 20 млн. лева ще бъдат възстановени до края на март. В началото на януари вече бяха възстановени 45 млн. лева. Богданов уточни, че още този месец предстои подписване на допълнително споразумение с компанията. "Държавата ще си плати за всичко, което досега е свършено, защото изпълнителят не е виновен, че тогава не сме знаели защо ни е правителствен комплекс, а сме го възложили, но останалото трябва да бъде възстановено по сметките на държавата най-късно до края на март", каза министърът.
Икономическият министър очерта приоритетите на ведомство за тази година, които са в три направления: икономическото и индустриално сътрудничество на България, прозрачното и ефективно управление на държавните предприятия, пресичане на корупционните практики и възстановяването на предплатени авансово средства за неосъществени проекти, и подкрепа за потребителите.
Една от основните задачи е членството на България в Шенген и еврозоната, присъединяването на страната към ОИСР. Ще се работи и за отварянето на нови пазари за българския бизнес и за привличането на инвеститори. Богданов напомни, че за миналата година, по данни за десетте месеца, има рекорден по думите му ръст на инвестициите в страната, които са близо 7 млрд. лева. Ключови нови пазари за тази година ще са Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Египет, Виетнам, Република Корея и Япония, каза министърът.
ФрогНюз
