"Паметникът на свободата на връх "Свети Никола" в сърцето на България е неизменен символ на националната ни идентичност и на държавната ни самостойност, (при)добита в Модерната епоха с цената на неизброими човешки жертви и стотици хиляди прекършени съдби." Това написа в профила си в социалната мрежа Facebook историкът проф. Вера Бонева.
Вижте и целия текст:
"Той е строен в продължение на четири години (1926-1930); осветен е през 1934 г. За последен път е ремонтиран основно в началото на 80-те години на миналия век. От 1956 г. е част от Националния парк музей "Шипка-Бузлуджа", който е на пряко подчинение на Министерството на културата и има статут на държавен културен институт.
На територията, на която са се разгръщали повратните исторически събития по време на Руско-турската война 1877/78 г., през 1978 г. е учреден исторически резерват с профил "Българско възраждане" с площ от от 6478 дка, разположен в граничната зона на областите Стара Загора и Габрово. През 1970 г. Паметникът на свободата, ведно с още 14 исторически обекта в резервата, е обявен за културна ценност с национално значение. Това гарантира опазване по най-високи стандарти - не само физическо и административно, но и ценностно. Както и невъзможност за демонтиране, местене, промяна на външния вид или функциите му. В момента част от резервата - освен Паметникът на свободата - са общо 25 паметника, възстановки на позиции, батареи и землянки. Всяко едно от тези исторически места е достойно за поклонение пред подвига на загиналите за националния идеал.
Припомням тези като цяло познати обстоятелства по повод наченалата неприлична политическа кампания срещу държавното усилие за основна реставрация на Паметника на свободата, чието каменно тяло през последните десетилетия постъпателно се поврежда от влагата, навлизаща през стените (фугите и порите на камъка доломит). Водата прониква във вътрешността на съоръжението, както и в основите му. Рискът от трайно увреждане на емблематичната културна ценност, както и за сигурността на посетителите ѝ става все по-сериозен. Направените архитектурно-инженерни експертизи показват изключителна здравина на основната конструкция, но изрично препоръчват цялостна реставрация. Подготовка на споменатия сложен процес продължи повече от четири години и беше подкрепена от всички правителства, управлявали през посочения период. В момента са обявени две обществени поръчки на обща стойност 14 млн. лв., към които се очаква да проявят интерес водещи фирми с опит в подобна трудоемка и престижна дейност, за да бъдат подбрани най-надеждният изпълнител и най-отговорният инвеститорски контрол на реставрацията. Сумите са осигурени от Министерски съвет и са заложени в републиканския бюджет. Цялостният ход на реставрацията ще продължи три години, ще бъде максимално прозрачен и ще завърши и със създаването на нова постоянна експозиция в каменното тяло на Паметника на свободата, която е модерна по своята концептуалност и грижовна към опазването на уникалното съоръжение.
Тези мои думи могат да бъдат верифицирани от официални изявления на директора на музея д-р Чавдар Ангелов пред национални медии, както и от публикуваните на съответния сайт на централна администрация документи за обществените поръчки, където детайлно са описани етапите на реставрационните дейности, съгласувани с Националния институт за недвижимо културно наследство. В пределите на предстоящите три години Паметникът на свободата ще бъде затворен за посещения, но всеки българин ще може да изрази почитта си към загиналите на този кръстопът на историята опълченци, войници и офицери пред останалите достъпни места на паметта в огромния обхват на резервата. Изключително важните за националната ни памет тържества по повод саможертвата на момчетата от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа няма да бъдат препятствани от строителните дейности, тъй като те се провеждат през м. юли около паметника на Хаджи Димитър.
Силно се надявам почитателите на българската история да не се поддадат на манипулативните внушения на определени политически среди и прилежащите им тролове, провиждащи в описаната по-горе процедура риск от "демонтиране", "унищожаване", "преместване" на Паметника на свободата. Подобни бълнувания могат да се родят в умовете на непознаващи правилата на държавната администрация популисти, които с неактуални фотографии и с и фалшива тревога се опитват да заиграват по непочтен начин с най-чувствителните струни на душата на българина. Като експерт по културно наследство и музеолог препоръчвам всеки, който прави публични изявления по темата, да се съобразява с етиката на обществените комуникации - да провери всички версии и да черпи информация основно от надеждни и верифицирани източници. А тези, които припяват на фалшивите новини по повод Паметника на свободата, да си припомнят, че евтината сензация е едно от най-летливите вещества от Менделеевата таблица на публичните отношения.
В личен план аз съм не по-малко привързана - от пищящите по форумите псевдопатриоти - към Паметника на свободата. За мен той има (авто)биографичен смисъл. Виждала съм го и не спирам да го виждам в ясните летни сутрини от втория етаж на родната си къща в село Драганово. Той е бил част от градския пейзаж около мен, когато съм живяла в Казанлък. А и сега, когато пътувам из подбалканските полета и мерна строгия му силует, истински да се възхищавам на онези мъдри мъже, които преди повече от сто години са решили да го поставят именно там - в сърцето на Балкана, за да е видим и от двете му страни, да бъде символ на единството на България и да въплъщава в камък и величие незатихващите думи на Иван Вазов: "Защото в Балкана има един спомен, има едно име, що вечно живей и в наш’та история кат’ легенда грей."
Проф. дин Вера Бонева, доктор на науките за културата
София, 8 януари 2024 г.
